Приятелят ми е зависим...

[NomNomNom]

Ами аз ти говоря от личен и цялживотен опит, върви изнудване тип - не искам да умреш, имам нужда от теб, когато не е стигнал до побъркване, когато се побърка и те отблъсне го оставяш и се надяваш като се върнеш да не е умрял, и да му държи влага поне няколко месеца/години.

С обрижване правиш социален инвалид за цял живот, и на всичкото отгоре по-голяма възможност има за рецидивизъм в зависимостта.

Хората, които не отказват зависимостта, усещат като лично нападане всеки опит за помощ, но пък ако си му по-близък изнудването тип - " моля те, не искам да остана без съпруг, не искам да оставам/живея без теб, не искам да оставам без майка/баща" върши работа.

С децата не е същото, тях често не ги боли фара за родителите им ( защото в пубертета тъпрят личностни промени, дистанцират се, разграничавар се, самоопределят се и мога да решат, че не искат да се асоциират с родителите тип да им подражават, което в случай на зависимост ги прави автоматично врагове ) , докато почти всички родители ги боли за децата си и родител по-лесно можеш да манипулираш да спре, от колкото дете.