Здравейте.

Може би ще ме нападнете с това "Има такива теми", но аз просто искам да си излея всичко.

Почти на 15 години - момиче.

Случвало се е да ми направят комплименти. Случвало се е да бъда обидена, че съм била грозна.
Объркана съм. Не се чувствам красива.

Понякога когато мина пред огледалото съм гледала всяка една част от тялото и лицето ми.
Случвало се е да си кажа, че съм си красива, но не съм се хвалела с подобни неща. Обаче напоследък не се харесвам.

Имам чувството, че започнах да се депресирам. Не искам да се храня, не искам да се смея. Не искам да си имам вече приятели(след преместването ми в друг град истинските останаха в предишния град). Не познавам града и не искам. По-чувствителна съм към нещата вече. Искам да съм сама. Попринцип съм бърборко, но вече не толкова. Май промяната ми е очевидна. Майка ми днес каза "Стегни се. Изглеждаш като чели си мъртва, не ядеш, бледа си. Какво ти има?"

Някак си съм изтощена... Не, не искам да умра или да се самоубия. Просто се отказвам от мечтите си, от любовта, от очакванията ми, освен образованието без което не може.

Просто го написах за да ми олекне. Не е някакво оплакване, искане на някакви съвети и др. Благодаря.