Здравейте . На 16 съм , а родителите ми се държат все едно съм още онова дете на 9 години ;д .. Не могат да разберат , че и аз се нуждая от лично пространство и искам да излизам с приятели , да имам компания и да се забавлявам с тях . Когато аз си лягам , приятелите ми тогава излизат . А ако се опитам да им обясня как се чувствам или се правят , че не ме чуват или ми казват , че съм прекалено малка , за да повдигам тази тема и че не искали да ставам като другите деца. Винаги искат да съм с отличен успех и не могат да проумеят , че не мога да съм перфектната дъщеря от техните представи . Постоянно плануват бъдещето ми , без да ме питат какво искам аз и дали одобрявам решението им.Все едно водя живот на пенсионерка .... :х Като съм на даскало , постоянно слушам как съучениците ми разказват къде са ходили , как са прекарали .. а аз стоя отстрани и ги гледам. Става ми адски кофти .. Знам , че няма какво да се направи по въпроса освен да говоря с тях .. но какво да им кажа като не полагат никакво усилие да ме разбераат ?