Реших, че е време да споделя и моята история. Може би е заради възрастта. Знам, че има още какво да видя от живота, но засега ми е пълен провал. Не се чувствам добре, песен може да ме разплаче.. Предполагам е от пубертета. Та нека започна. Лятото харесвах едно момче. Не го бях опознала добре, но седмица след запознанството ни започнаха да пърхат пеперуди из стомаха ми. Тогава, изглежда, че той не чувстваше нищо и се отдръпна от мен. Страдах, защото бяхме станали доста близки и това негово рязко отдръпване ми се стори ужасяващо, но го приех и продължих напред. Запознах се с едно момче на неговата възраст. Това момче беше обвързано за една моя позната, но му бяха сложили етикет - "плейбойчето на града". Явно беше наистина такъв, понеже докато имаше сериозна (до колкото можеше да се сметне за такава) връзка, се буташе на мен. Може би аз не съм била единствената. Бях много наранена от предишния и се поддадох. Не знам до колко го забравих. Първата любов не се забравя толкова лесно, но го загърбих, поне за момент. "Плейбойчето" не остана дълго, момчетата които се занимават с много са така.. Появяват се, омайват те и те си тръгвах. Бях свикнала и го очаквах, а и не си бях паднала толкова много, както по предишното момче. След това отново се появи той (момчето, което харесвах през лятото). Oтново ми даде надежда, този път беше истинско (поне аз така мислех). Всичко минаваше добре. Излизахме, срещахме се всеки ден, прегръдки, целувки, държахме се за ръце... Докато не разбрах, че харесва друга. Така бил казал.. Защо изобщо ме залъгва, а в същото време говори, за друга. Все още сме така. Държи ме са ръце, дразни ме, гушка ме, пишем си какво ли не, но най - накрая разбирам, че за него имало друга. Защо всички са еднакви? Не знам какво да правя и как да постъпя.. Да го оставя ли.. или..