Здравейте! Чудех се много дали е нужно да прибягвам до това, да пиша във форум, който е пълен с непознати хора, но найстина не знам вече какво да правя и от кого да искам съвет. Всъщност не знам дали ми тябва съвет. Може би просто искам да си излея мъката. Като цяло аз съм много общителен човек, разбирам се с почти всички, усмихнат и положително настроена личност съм. Или поне бях. Преди 3 години се запознах с едно момче. Честно казано в началото въобще не ми беше приятен, с времето започнахме да се опознаваме и осъзнах, че времето прекарано с него ми е повече от приятно. Той успяваше да ме отдалечи от натовареното ми ежедневие. Да го кажа така: предпочитах да изкарам 5-6 часа с него, отколкото с приятелите ми. Беше различен. Чувствах се изцяло себе си в неговата компания. Не се притеснявах от нищо– напълно отпусната бях. Той също се чувстваше така. Е, никога не ми го е казвал, както аз на него. Но той си е такъв. Не обича да говори много за тези емоционални неща, ако мога така да ги нарека. Но просто знаех, че се чувства така. Личеше си. Виждах го в очите му, по движенията му, по начина му на говорене дори. Отплеснах се. И така с течение на времето започнах да изпитвам все по-силни емоции към него. Не исках да му споделям, беше ме страх, че няма да ми отвърне. Казвах си, че дори приятелството на такъв тип човек ми стига. Но не беше така. Исках го за себе си. Исках да съм негова. След време успях да събера смелост и да му споделя. За моя радост всичко се разви повече от прекрасно. Обикнах го. Обикна ме. Бях толкова щастлива...Всичко вървеше повече от прекрасно. Бяхме заедно около 1 година. После изведнъж нещо се случи, не знам какво, просто започна да се държи по-дръпнато. Започна да ме игнорира. Спряхме да си говорим както преди, погледа му се промени. Питах го какво му е, аз ли нещо съм направила? Той отговаряше с "Не". Пожела да се разделим. Каза ми, че не може да продължава така и просто си тръгна. Не знам от къде дойде всичко това, в продължение на месец и нещо след раздялата ни се опитвах да разбера от него, от общите ни приятели какво има, но не успях. И се отказах. Постарах се да започна "нов живот" без да мисля за него, така както той направи. Получаваше ми се, докато 2-3 месеца след това, отново се появи в живота ми, без да го каня. Държеше се така все едно нищо не се беше случвало. Все едно сме си първи дружки и тн. Игнорирах го, исках да му покажа, че това, което прави е недопустипи, и ако е минавало при другите момичета, с които е бил, при мен няма да мина. Казвах му всички тези неща, но много добре знаех, че все още го обичам. Най-лошото е, че явно и той е знаел, че го обичам. Възползваше се от това. Възползваше се, че давах всичко за него. Реших да му дам втори шанс. Исках да ми обясни какво се е случило. Каза ми, че е бил в емоционална дупка. Имал нужда от почивка, но не е искал да ми го казва по този начин. И през времето на тази почивка е осъзнал, че няма как да намери по-добра от мен. Слушах го и вярвах на всяка дадена дума. Защо вярвах? Защото отново виждах онзи пламък, с който ми говореше в началото на запознанството ни. Както казах, дадох му втори шанс, но и него пропиля. Няма да разказвам как, защото ще стане прекалено дълго. Но едно от най-запомнящото му изречение, преди втората ни раздяла беше "Не мога да понеса, че ще си нечия друга. Не искам да си, мисълта ме побърква, но не мога и да ти дам това, което искаш". И затова не можело да сме заедно. Какво толкова съм искала за даване?? Това вече мина границата. Просто ми причерня. Какво е очаквал от мен?? Какво е трябвало да направя? Колкото и да не си личи цялата тази история ме тормози. Искам да продължа напред, но не мога. Знам, че това ме прави слабохарактерна. Заслужава ли си да разбера какво му има? Да се интересувам ли, да се опитам ли да говоря с него? Забравих да спомена, че аз съм на 22 а той на 27, ако това има значение...
Благодаря на всичи, които са отделили внимание на темата.