Аз още отначало си знаех, че не ме уважават, но тогава нямаше какво да правя и излизах с тях и си виках "Щом те не ме уважават и ме използват, ззащо и аз да не го направя", макар, че съвестта ми не ми позволяваше да се възползвам от тях напълно и накрая просто ми омръзна. Те дълго няма да издържат без мен, сигурен съм, след сеседмица ще дойдат да ми се извиняват, ама няма да им се получи. Вече се чувствам много по-добре без тях.
Бяха тотални идиоти. Излизахме на центъра, пред стотици хора, започваха да се държат гейско, хващаха се за ръка и подскачаха, само и само да се изложат. Минавахме покрай големи момичета и двамата викаха "Ей мацки, елате да ми седнете на к*р. Вече съм спокоен, че няма кой да ме изложи. А и без това вече съм 7-ми клас, другата година ще съм в ново училище, а те са толкова прости, че няма да съберат бал за там и в това училище ще си намеря нови приятели.
