Здравейте (момче на 17)
Нека ви разкажа какво се случва с мен.
Нямам желание за живот...
Нямам никакви приятели няма с кой да излизам. По цял ден седя вкъщи и си губя времето. Всеки ден едно и също сиво ежедневие. Отивам на училище прибирам се и на компа.
Нямам с кой да поговоря, нямам никакви хобита и интереси. Чувствам се все едно не живея а само оцелявам едва ли не. (всичко това е по-сериозно от колкото звучи )
Изобщо не се харесвам и нямам никакво самочувствие.
От прекалено много време съм така, имам чувството, че си проспах детството. Това е време което никога няма да се върне, а за напред ще става още по-гадно. (няма да имам толкова свободно време ще трябва да работя и т н)
Никога не съм имал приятелка, още не съм имал "първа целувка" даже а съм на 17
Превърнал съм се в някакъв аутист, даже не мога да говоря нормално с хората.

Знам, че всичките неща които изредих зависят от мен и би трябвало да мога да се справя сам, но не мога. Слаб съм...
Все едно съм в някаква дупка.

Понеже не ми се прави друга тема ще пиша тук
Мислил съм за самоубийство. И в това няма нищо лошо, не харесвам себе си/живота си защо да продължавам ?
Не мисля, че който и да е човек прави нещо което не иска. Но предполагам съм твърде слаб да го направя.