Аз съм така от месец. Просто лягам, изключвам си телефона.
Най-често тъгувам, ако не мога да се видя с приятелия ми, защото той работи в друг град. Също така ми става мъчно, ако не мога да си позволя нещо свързано с пари. Примерно сега зимата много искам да пробвам да карам ски, но мама казва, че това е скъп спорт. Ако съм гладна, но не мога да си позволя да ям, защото съм на отрицателен калориен баланс, примерсно.
Никак не си оправям настроението, дори напротив. Обикновенно такива пердиоди имам вечер преди да заспя. Пускам си тъъъъъжен филм, песен или книга, циати. Плача, забила съм в една точка, заспивам докато се стичат сълзите ми изпълнен с болка, спя и на сутринта съм като нова-пак широка усмивка. На другия ден пак, пак и пак така.