Направи си сам

[you against me]

Макар и да не пиша поезия, обожавам да чета. Публикувай стихотворението си, искам да видя дали ще успея да разчета, това което си искал да кажеш.

[espada]

Търсен си от мен, копнея за другар като теб, но теб те няма,
сякаш стъпките ти по- шумни са, докато отдалечаваш се от мен,
само време ни трябваше, а сега то ни погубва,
Заби ми нож в гърба, а сега обръщаш ме, още един забиваш,
в сърцето, все по-трудно ми става да дишам със всеки миг, който подминава ни,
а ти стоиш, просто гледаш, гледаш как кървя,
силите ме напускат, краката и ръцете ми омекват,
всичко се замъглява, но теб те виждам все още,
виждам те все така ясно... С твоя лик в окото ми,
с твоето красиво лице, умирам аз сега...

Това ми е шедьовъра, "Моят въображаем приятел".

[galaxy29]

захвърли божко недоволно своите бутонки
и яростен помоли никол да му направи макаронки
настървен загреба, сдъвка и преглътна
и каза на жената: 'искам малко семе да ти вмъкна'
никитушка смая се и изчерви
и осъзна, че това е мъжът на нейните мечти
мина време, роди се второто божинено хлапе
а никито започна да се учи да плете
не и се получаваше, разплака се и за миг се осъзна
и каза си: 'охх, такава съм безмозъчна пача'
божито я чу, притече се и сълзите й почна да попива
и грижовно каза й: 'скъпа, не плачи... важното е, че си красива'
тя се успокои и заспа във футболните му ръце
а като се събуди и спретна гювече
но след време тръпката отмина
и дълбоката им любов взе, че се спомина

[espada]

Вихър вее, по челото ми се разпръсква,
Докато ме издигаш нагоре в небесата,
Там към където гледат децата, мечтата...
Извисявам се над птиците, дъха ми, оредял,
Облаците ме обгръщат, а аз разпилявам ги,
Виждам пътя към звездите, наближавам ги,
Към луната ме насочи и там ме остави,
и ,за да гледаме заедно картината, остани.

Т'ва ми е по- ново. "Пътешествието".

[galaxy29]

мм според мен моето е най-яко ;/

[sl1nceetoo]

прочетох ви нещата
заболя ме чак главата
кво въобще прайте тук
тия работи са чист боклук

ето ви качествено нещо
но да не го помислите за зловещо
личната си драма ще излея
с обстановката дори ще се слея

вчера видях пеперуда
и сякаш станах друга
хванах я нежно за крилата
усетих как се движи, горката

и тъй като от малка мразя тия същества
поиграх си в мазето с едни вещества
пеперудата в гъсеница превърнах
като я видях- повърнах

после я оставих да пълзи на воля
плъзна по дивана, принуди ме да ѝ се моля
гадната гадина стигна кухнята и ножа
последно я видях върху твойта кожа...

[sl1nceetoo]

и излъгах- не са ви боклук

[galaxy29]

:д

[you against me]

Радвам се, че темата подтикна толкова хора да публикуват нещата си. Според мен са се получили добре, а и не съм човека който ще критикува стихове, понеже не съм написала, нито един до сега.

Може би най- много ми хареса онзи с пеперудата. Интересно ми е в какъв момент и в какво настроение си го писала?

Ще позная ли, че в стихотворението " Моят въображаем приятел" иска да ни каже, че в страха си да имам верен приятел, създаваме въображаем, който също ни наранява, даже по жестоко. Самите ние сме толкова чувствителни на тема приятелство, че и най- съвършеният приятел създадем в ума ни е предател. Има ли приятелство има и предателство.

Направих предишният коментар, защото малко по нагоре бях написала, че ще се опитам да позная какво е искал да каже лирическият говорител.
скоро и аз ще пусна нещо от мен.

[espada]

Близо е до това, което съм си мислил, докато съм го писал. Ама си далеч от това да си познала.

[you against me]

Близо е до това, което съм си мислил, докато съм го писал. Ама си далеч от това да си познала.

В смисъл?

[Rafa7a]

Живота е смесица от възходи и падения,
Всички само чакат и търсят утешения,
Всички искат да спечелят в тази шибана игра,
Неразбирайки, че понякога е нужна и капчица тъга,
Децата мразят техните защото нямат новото Айфонче,
А родителите плачат, щото нямат пари дори за едно бонбонче..

[Lilanda]

Живота е смесица от възходи и падения,
Всички само чакат и търсят утешения,
Всички искат да спечелят в тази шибана игра,
Неразбирайки, че понякога е нужна и капчица тъга,
Децата мразят техните защото нямат новото Айфонче,
А родителите плачат, щото нямат пари дори за едно бонбонче..

Бъдеща рап песен.

Отдавна не съм писала, а тия дни нещо ми се прииска. Може да постна нещо мое.

ПС: Нямаше ли подобна тема преди?

[Rafa7a]

Бъдеща рап песен.

Дано!

[sl1nceetoo]

Може би най- много ми хареса онзи с пеперудата. Интересно ми е в какъв момент и в какво настроение си го писала?

:д Ами как- няколко часа преди да го напиша бях споделила на приятелка за детското ми хоби- да убивам пеперуди и тя, естествено, остана потресена. Та още бях на тази тематика. Дам.

колкото да не спамя:
Неизвестността ме плаши.
Искам да знам всичко.
За теб. За мен.
За атмосферното налягане.
Искам да остана до теб.
Притисната в гърдите ти.
Чувствайки движението
на гръдния ти кош.
Искам обаче и друго.
Искам някой да се заслуша
в моето дихание.
Да докосва косите ми
с различна от твоята нехайност.
Но неизвестността мe плаши.
Ти си сигурен.
Нали?

[galaxy29]

а още ли си психопатка или го остави в миналото.. ;/

[sl1nceetoo]

Мина ми вече.

[Kaena Smith]

Забравената църква

Потънала в водите на забравата,
тя рони каменни сълзи,
а стъклените ѝ очи,
са вперени с молба към Бога.
Небето се оглежда във водите,
понякога сърдито,
друг път ведро,
но винаги невъзмутимо.
Молбата ѝ е глуха...
Сърцевина от празнота,
душа от камък оградена,
тя стене като хората,
но няма кой да изповяда
болката ѝ.

Дали са се обичали
между руините ѝ,други,
във вярност клетва дали
като нас
под звездното небе...

Боя се клетвите
са празни думи
между стените
на забравената църква.

[dreamwalker]

Забравената църква

Потънала в водите на забравата,
тя рони каменни сълзи,
а стъклените ѝ очи,
са вперени с молба към Бога.
Небето се оглежда във водите,
понякога сърдито,
друг път ведро,
но винаги невъзмутимо.
Молбата ѝ е глуха...
Сърцевина от празнота,
душа от камък оградена,
тя стене като хората,
но няма кой да изповяда
болката ѝ.

Дали са се обичали
между руините ѝ,други,
във вярност клетва дали
като нас
под звездното небе...

Боя се клетвите
са празни думи
между стените
на забравената църква.

Ако го дообработиш... има потенциал.

[Rafa7a]

Събудих се една сутрин с мисъл обичайна,
Чудех се дали в живота ми тя не е случайна,
Сутрин, обед, вечер най-вече и в леглото,
Все си мисля защо я заобичах без да ми мигне окото
Постоянно си казвах "Що съм бил такъв простак"
Наранен бях като войн участвал в битката при Батак..

[Dagichka]

не е в рими, ама ;д

Като малка баба ми казваше
че ако си намеря паднала мигла
и я хвана с детските си пръсти
поставя я на пиедестал на показалеца си
и силно я духна в пространството прашно
докато си пожелавам нещо наум
то ще се сбъдне.
Днес, когато баба вече отдавна я няма
аз бих изтръгнала всичките си мигли
бих ги разпръсквала със струя въздух
в която ще събера всичките си мечти
и дано ти ми се сбъднеш.

[galaxy29]

;/

[Dagichka]

какво бе галаксинке :*

има едно топографско правило
че хоризонталите никога не се пресичат
предполагам, че аз и ти
бяхме просто различни висоти.

[espada]

hehe bravo, bravo!!!

[dreamwalker]

не е в рими, ама ;д

Като малка баба ми казваше
че ако си намеря паднала мигла
и я хвана с детските си пръсти
поставя я на пиедестал на показалеца си
и силно я духна в пространството прашно
докато си пожелавам нещо наум
то ще се сбъдне.
Днес, когато баба вече отдавна я няма
аз бих изтръгнала всичките си мигли
бих ги разпръсквала със струя въздух
в която ще събера всичките си мечти
и дано ти ми се сбъднеш.