Здравейте!Имам регистрация от доста време,но не съм писала скоро и реших да вляза защото от известно време нещо ми тежи.Станах вече на 18 години,а все още нямам приятел и няма изгледи да си намеря такъв.Може би тази тема вече ви е банална,но за миг си представете,че сте на това дередже,всички около вас си гукат.Скоро бях на едно събиране.Сега сме в такава възраст и разбира се повечето ми приятели бяха по двойки.Не ми пречат,радвам им се,но и завиждам защото до сега аз не съм имала истинска връзка,не знам какво е да обичаш и да ти се връща.Всичките ми опити за връзка са били неуспешни от което съдя,че проблема е в мен и доста често съм премисля всички ситуации,но мисля че просто винаги се хващам за неподходящите хора,знам,че не са за мен и нищо няма да стане,но просто тръпката и всичко ме привлича.Та тъжно ми стана на този купон и исках да звънна на някой или да пиша,но просто не се сетих за абсолютно никой...най-близките ми приятели бяха край мен,но се чувствах толкова самотно.Много често този факт,че не съм имала връзка или примерно не се занимавам с никой е коментиран пред мен от приятелки,които доста ме притискат и постоянно ми натякват ,било време и "аз да разказвам",доста често и съм игнорирана от една от "приятелките ми" просто защото си мисли,че като нямам опит няма да разбера любовните и драми.А това не е така,мога да преценя ситуацията и да изкажа мнение,но както и да е ... Не ме разбирайте сега погрешно,не искам връзка заради това да се харесам на приятелките си и т.н. Просто и аз искам да видя какво е да разчиташ на даден човек,да си привързан,да има пеперудки и други глупости.А мисля,че до 18 вече поне трябваше да съм имала 1 такава връзка.Знам изтърканата реплика "за всеки влак си има пътници",но аз не мисля,че за мен има скоро надежда.Надявам се да не хейтите и просто да изкажете някакво мнение.