- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Заслужава ли си?
Здравейте,
искам да споделя мой проблем, относно който вече не знам какво да направя. Имам приятел
от 10 месеца, с когото се обичаме много, но се караме постоянно и то за дреболии. Начина ни на мислене е много различен и може би от там тръгва всичко. Винаги сме се карали и винаги сме намирали начини да се сдобрим, но сега след последната ни караница, аз не знам какво трябва да направя. Трябва ли да се сдобрим, заслужава ли си изобщо?
Той ли е това, за което мечтаеш като мъж?
Какво ти липсва?
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Липсва разбиране. От няколко дена не се чувствам физически добре, имам нужда от него, обаче единственото, което прави, е да ме кара да се чувстам още по-зле като се сърди за глупости. И после уж се опитвал да бъде с мен, но аз не съм му позволявала. Очаква да се държа добре, но той не го прави.
За какво се сърди?
По принцип може ли да дойде у вас и да се грижи за теб, да ти прави компания поне?
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
В момента няма как да дойде, обаче можеше да ме подкрепя и по други начини, а той прави точно обратното. Толкова ми омръзна постоянно да плача за едни и същи неща.
Дай още един шанс и виж какво ще стане щом винаги се сдобрявате ,проведете един сериозен разговор и се разберете .![]()
имаш ли чувства към него?
ако да, му дай шанс. Лично мнение е, че противоложностите се привличат.
нямаш ли чувства към него?
остави го?
въпреки че 10 месеца връзка са сериозно нещо.
Добре да даде шанс....но докога? Има хора които и десети шанс да им дадеш пак ще се издънят.
Просто момичето да си прецени дали вижда бъдещето си с този човек...има ли някакъв шанс двамата да се напаснат, защото само с караници до никъде няма да стигнете. Говори с него, кажи му какво те мъчи, какво очакваш от него и т.н или ще се оправите, или не.
Sirona, откога те чакам да коментираш...
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Много го обичам, знам, че и той ме обича, но ние се разбиряме макс. 2-3 дена и после отново се караме. А и не преодоляваме трудностите, ние просто ги прескачаме и те се появяват отново, а за преодоляване изобщо не може да се говори в нашия случай. Уж и двамата сме зрели хора, имали сме връзки и преди и не искаме да повтаряме старите си грешки, но НЕ става. По принцип съм човек, който не се отказва никак лесно, но сега като виждам, че тази връзка вече не ми носи щастие, май трябва да се откажа.
Vladislav Hellsing,
и аз мисля, че това е правилното решение, само се надявам след няколко дена да не ми се появи с някакво извинение, много пъти съм се опитвала да се разделя от него и да не успея.. Караме се, даже се сличва да ме обиди, а после идва и се извинява, пише ми съобщения със седмици и накрая пак сме заедно, надявам се този път да не се повтори същото. Знам, че зависи от мен, но е много трудно, при положение, че го обичам много.
Ами то една връзка най-малкото което е трябва да носи щастие на двамата които са в нея, щом го няма тогава има ли смисъл да продължавате да се мъчите? Ако е само временно положението ок, но ти сама каза, че вие просто прескачате трудностите, а това въобще не е добре. Не знам при вас от твърдоглавост ли, от гордост ли се получава това нещо...седнете, поговорете, изяснете се и така.
Не знаех, че си имам фен във форума![]()
Аз 17, той 21. Наистина е детско, но мисля, че се причинява от разлика в начина на мислене. И двамата сме израснали в различни среди и примерно нещо, което е съвсем нормално за мен, може да е абсурдно за него.
Е колко пък да ви е голяма разликата в начина на мислене? За основните неща като уважение и подкрепа на партньора например не виждам как може да има голямо разминаване (става въпрос за това, че в каквато и среда да си израснал е близко до акъла, че трябва да се държиш добре с човека до теб)
Sirona, никнеймът ти е много благозвучен, защо избра именно него?
На колко години си?
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Ще дам един пример. Преди 2-3 седмици един фотограф, който ме е снимал и преди, ми писа, че иска да ме снима отново, аз приех без да питам приятеля ми, защото си мислех, че няма да е проблем, обаче той вдигна такъв скандал.. Каза ми, че съм го разочаровала и т.н. Впоследствие трябваше да откажа на въпросния фотограф, направих го,
но той (приятеля ми) пак не ми вярваше и искаше да му пратя съобщенията ни, което за мен си е много долно, а той мислеше, че това, което прави, е нормално..
ос-та-вяй-го
Имах гадже, което ми заяви, че няма да ме пусне да участвам в рок група ( много се бях зарибила да си намеря долнопробна слабоизвестна да си дрънкаме и пеем, и бях намерила, и той ме поряза ) :д после, като започнах работа, след първото излизане с колеги полудя и се разделихме.
Имам предвид, ти си решаваш, ама аз нямаше да позволя да ми се сърди и да ми иска съобщенията чак. Не е честно спрямо теб.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Ами по принцип е можело да се посъветваш с него, да чуеш мнението му един вид, но и все пак да си отстоиш решението - разбираш притесненията му, но са неоснователни. А и аз наистина не виждам какъв проблем има в това да те снима фотограф, който и друг път го е правил. Това за пращането на съобщенията...човека явно ти няма доверие. Може да се е опарил в някоя предишна връзка, но може просто да си е такъв. Иначе точно доверието е една много важна основа върху която да се гради стабилна връзка, та щом толкова рано във вашата връзка я няма...
Не знам дали е добра идея да разводняваме така темата на момичето. А и надали другите потребители ги интересува кой знае колко много тази информация![]()
Караниците явно са породено от ревност.
От опит ти казвам т'ва е кофти и няма да свърши добре.
Бил съм и от двете страни на монетата и съм ревнувал и са ме ревнували,
като цяло много неприятни чувства и емоции...
Решаваш дали искаш да си с него или не, ако отговорът е ДА, сядаш и много ясно и точно, без излишни драми/скандали/глупости му обясняваш, че няма защо да ревнува... Ти си негова и друг не искаш.
Всъщност всеки един мъж обича да се чувства желан (Смятай) и нужен... И че ще му помогнеш да
Ако е НЕ, просто му обясни, че тази ревност е задушила чувствата ти...
Прекалената ревност е способна на много неща... Отблъсквал съм момиче с ревност, задушавали са ме с ревност. Коварно си е... Изисква се много воля и постоянство, да се преодолее ревността и чувството на "зависимост" към даден индивид.
На мен отначало ми беше много трудно да имам доверие (изневерявали са ми) на който и да е друг освен на себе си...
Но в последствие осъзнах, че колкото и да се тръшкам, вайкам, дразня, откачам и прочие.. В крайна сметка, ако някой не желае да е с мен, няма как да го задържа и може да ми изневери когато си поиска, а така само си тровя нервите и се измъчвам. Пък и цялата тая ревност доста скапва връзката...
Просто поговорете...
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Doublepost
Последно редактирано от AnarchyBoy : 04-13-2015 на 00:18
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
AnarcyBoy, много пъти сме говорили, но резултата е един и същ. Днеска смятам да му кажа, че сме били до тука и това ще е края.