Караниците явно са породено от ревност.
От опит ти казвам т'ва е кофти и няма да свърши добре.
Бил съм и от двете страни на монетата и съм ревнувал и са ме ревнували,
като цяло много неприятни чувства и емоции...
Решаваш дали искаш да си с него или не, ако отговорът е ДА, сядаш и много ясно и точно, без излишни драми/скандали/глупости му обясняваш, че няма защо да ревнува... Ти си негова и друг не искаш.
Всъщност всеки един мъж обича да се чувства желан (Смятай) и нужен... И че ще му помогнеш да
Ако е НЕ, просто му обясни, че тази ревност е задушила чувствата ти...
Прекалената ревност е способна на много неща... Отблъсквал съм момиче с ревност, задушавали са ме с ревност. Коварно си е... Изисква се много воля и постоянство, да се преодолее ревността и чувството на "зависимост" към даден индивид.
На мен отначало ми беше много трудно да имам доверие (изневерявали са ми) на който и да е друг освен на себе си...
Но в последствие осъзнах, че колкото и да се тръшкам, вайкам, дразня, откачам и прочие.. В крайна сметка, ако някой не желае да е с мен, няма как да го задържа и може да ми изневери когато си поиска, а така само си тровя нервите и се измъчвам. Пък и цялата тая ревност доста скапва връзката...
Просто поговорете...