След края на дълга връзка

[xoxi]

Пускам темата от любопитство.
Очаквам отговори предимно от хора с дълги връзки, независимо дали тези връзки са били в миналото или са в настоящето.
Какво става след края на дълга връзка? Или как мислите, че човек продължава напред? Какво се случва, когато срещне следващия партньор в живота си?
Днес се заговорихме с приятеля ми (с когото сме заедно от 3 години и половина) колко ще е трудно да започнем да градим една връзка наново. За тези 3, почти 4 години, в които сме заедно, през какви ли не неща минахме, какво ли не преживяхме заедно. Някак си много трудно ми изглежда да споделя същите емоции с друго човешко същество, тепърва да разказвам на някой за любимите си цветове, детски спомени, любими автори... и всякакви такива дреболии.
Аз имам чувството, че започна ли нова връзка, ще ми трябва повече от година-две, за да кажа на някого, че го обичам. Не казвам, че тези 3-4 години са много време, аз лично ги чувствам като миг прекаран с него, но с времето осъзнавам, че любовта съвсем не е това, което човек изпитва в началото на връзката си с някого. За да се обикне човек истински е нужно време. Много време.
Мисълта, че това, което сега той знае за мен, за начина ми на мислене, принципите ми, интересите и т.н., тепърва ще трябва да го обяснявам на друг, ми се струва ужасна.
С него живеем заедно, което ме навежда на мисълта, че един ден ако ми се наложи да свиквам с различни от неговите навици, също ще ми е много трудно и мислено непрекъснато ще се връщам към моментите, прекарани с настоящия ми приятел.
Това със сигурност ще е голям минус за бъдещи връзки.
Още много неща ми се въртят в главата, но да видя първо някое и друго мнение.

пп: чухме вече, че не трябва да мислим за такива неща, а да се радваме на връзката си; нямаме абсолютно никакви проблеми, но днес случайно се заговорихме за това и на двамата ни стана интересно

[102]

както сяко нещо си е до човек
някои са по-адаптивни от други

следващият може да е по-добър

[tireheb]

ми тегаво е
2 и половина - 3 години бях аз
и когато след тва намерих друг човек беше някак.. странно, нз. съоветно спекох и счупих ралтите
може би щото скочих прекалено скоро след тва, знам ли.

ама верно при различните хора е различно.

[bloodyF]

Ми зависи от много неща, но връзка с човек, в когото съм била влюбена до последно, съм нямала. Така че не знам.
Като цяло с времето нещата се уталожват и когато срещнеш някой нов се опитваш да ти провърви с него. Не е същото, но се опитваш.

Като ти видях темата помислих, че сте скъсали и се ужасих, защото знам колко се обичате хаха
Поне от това, което ти си писала ,де..

[xoxi]

Като ти видях темата помислих, че сте скъсали и се ужасих, защото знам колко се обичате хаха
Поне от това, което ти си писала ,де..

Пуснах темата във форума, с надеждата поне тук да се завърже някаква дискусия. Днес с колкото хора се опитахме да говорим, толкова пъти се наложи да обясняваме, че интересът ни е абсолютно невинен и няма нищо общо с нас.
Мило ни стана обаче, че толкова хора (познати и не чак толкова) се ужасяват от мисълта да скъсаме. xD

[DragonLady]

Трудно е най-вече свикването с нов човек, пригаждането към неговите навици, неговият режим. Както и той към твоя. Търсите консенсуса помежду си, градите доверие и разбирателство. Но не се ли отърве човек от привичките си в предишната връзка, няма как да започне нова.

[LadyDi]

Всъщност зависи на каква възраст и на какъв етап сте се разделили.
Първата ми сериозна връзка беше 3 години. Бях на 19, когато се разделихме. Преживях го сравнително лесно, защото не съм живяла с този човек и макар да бях свикнала с него и с това, че се разбирахме само с поглед, нямаше кой знае какви общи навици, от които да трябва да се отърва.
Сега, ако се разделим с половинката, не мисля, че известно време бих намерила сили, които да влагам в нова връзка. Нито желание.

[AnarchyBoy]

До човек си е, но както кака каза, зависи на каква възраст сте се разделили. Едно е ясно трябва напълно да се отърсиш от предишната връзка за да започнеш нова, което обикновено става трудно, особено ако се опиташ прекалено скоро след това. Просто в действията (или бездействията) на новият партньор ще виждаш приликите или разликите с действията (или бездействията) на миналият. Което ще те скапва малко или много. Някои хора казват, че няма не заменими хора и донякъде това е вярно, винаги можеш да си намериш нова половинка, но според мен всяко едно съзнание/характер/външност са уникални по своему, което ги прави незаменими и след края на една връзка, ти знаеш, че никога няма да срещнеш точно същият човек, макар и много хора да се опитват да намерят същият. Това е болезнено.
В живота човек ако желае, сам няма да остане, цаката е да си с човека, който за теб е незаменим, не защото не можеш да намериш друг, а защото за теб той е перфектен дори и с неперфектността си.
Но цялата тема е адски субективна, зависи от теб, от партньора, от много вътрешни, външни и странични фактори:
Ето например имам 3 годишна връзка зад себе си, която приключих и ми мина за около два месеца, но като цяло не ми беше гадно, може да се каже, че свикнах без нея за има няма 4-5 дни.
Със сегашната ми приятелка [колкото и лабилно да звучи] веднъж като се скарахме много лошо, бях на успокоителни и целият треперех постоянно, а тъпите хапчета хич не ми работеха Дори и свръх дози не ми действаха и се отказах. Пък и се оправихме..
Та зависи от естеството на връзката, на какви години сте, колко се обичате и колко си вярвате, на какво сте били готови един за друг, имали ли сте мечти и прочие.
Едно е сигурно, човек се променя в една връзка и определено, след краят й няма да си същият какъвто си бил преди започването й, ако погледнеш от такава гледна точка на нещата, най-вероятно няма да се налага да обясняваш точно същите неща на новият партньор, защото ти ще си различен/а. И все пак след по-дълга връзка си е болезнено започването на нова..
Тая тема е доста дълбока..

[Lilanda]

на какво сте били

А сега сериозно. Предполага се, че след като си бил толкова дълго време в тази връзка, тези малки навици са ти харесвали малко или много и както самия човек, така и тях няма да забравиш особено лесно. Но само се предполага. Както във всеки друг аспект на любовта, така и тук нещата са доста относителни..Може винаги да намираш навиците на бившата си половинка дори и в човек, с който туко-що се запознаваш, а може и в момента, в който кажеш или ти е казано край всичко да се заличи от главата ти..Навиците обаче са си навици..Малко или много за тези 3 години /в твоя случай/ част от неговите навици са станали твои и обратно..Дори и несъзнателно..Аз за шест месеца съм прихванала част от навиците на половинката си, камо ли за повече..Друг е въпроса дали след раздяла /недай си, Боже/ ще забелязвам /или дали ти в момента забелязваш/ тези навици и дали те ще ми напомнят за него. Вероятно да. Надявам се и да не разбирам...

Малко разхвърляни мисли, надявам се да си ме разбрала..;д

[xoxi]

Аз не говорех за чувства към бившия партньор или заменянето му с нов. Чувствата тук въобще не играят роля.
Става въпрос просто за битовизмите, които човек свиква да прави с някой, а после изведнъж този някой го няма, а на негово място идва напълно непознат, с който се започва от нулата.
Чудно ми е колко пъти човек може да премине през това. Колко сериозни връзки може да има, преди напълно да се откаже от търсенето на нов партньор, само заради тези неща.
Съгласна съм, че всичко си зависи от човека, но ако приемем, че по-голяма част от хората влагат много от себе си в една връзка, в която мислят, че са срещнали потенциален партньор в живота, след евентуалното приключване на тази връзка, ще е много трудно да се тръгне със същата готовност.
Опари ли се веднъж човек, после внимава, нали? Това обаче може да се превърне и в огромна пречка за бъдещи взаимоотношения. Колкото и да се променя човек, някои неща си остават същите.

пп: не говорим за детската любов, говорим за връзки, в които е имало сериозни планове за бъдещето, семейства дори и т.н.

[LadyDi]

пп: не говорим за детската любов, говорим за връзки, в които е имало сериозни планове за бъдещето, семейства дори и т.н.

Дефинирай детска любов. Защото първата ми сериозна връзка беше, когато бях на 15 и нямаше нищо общо с детска любов според моите разбирания.

[xoxi]

Детската любов са връзки, в които не се ''инвестира'' нищо. Пак ще повторя, чувствата въобще не ги намесвам в тази тема.

[LadyDi]

Детската любов са връзки, в които не се ''инвестира'' нищо. Пак ще повторя, чувствата въобще не ги намесвам в тази тема.

Извинявай, ако случайно прозвуча заядливо, обаче ми се струва, че има ли чувства, значи си "инвестирал" нещо.
Или просто не съм те разбрала.

[anonymous708973]

Боже, направо настръхнах, като видях кой е пуснал темата! Пу-пу, да не ви е уроки!

Този месец правим 2 години и 6 месеца. Дори не сме близо до идеята да заживеем заедно, просто така ни се стичат животите, че известно време няма да сме в един град още. Сякаш и конкретно аз не съм готова за тая стъпка, имам чувството, че колкото повече време минава толкова по-неготова ставам. Хареса ми да живея сама, хаха :д

Въпреки това съм видяла бая негови навици, някои от които, разбира се, ме дразнят до смърт, но... не знам, не мога да си представя за момента да влагам наново толкова усилия да запомням всякакви малки привички - как си пие кафето, уискито, как обича да му минавам врата с машинката, как си слага пръстените, как мрази да го критикувам, докато кара (хаха, естествено, той хич не успява да запомни, че аз мразя същото от него :д) и т.н., и т.н.

Имам чувстото, че той моите възгледи и т.н. си ги нагажда и изкривява и когато говори за тях, звучи безобразно, а понякога прави неща, които ме карат да се чудя дали тоя човек ме е виждал някога наживо, камо ли дали ме познава , но... в следващия момент си давам сметка колко ме потриса мисълта да обяснявам на нов човек всичко отначало. Да му кажа, че когато кажа "не, не можем да ядем КФС в 11 вечерта", това означава, че трябва да ме изгледа дяволите и да вдигне телефона, за да се обади и да поръча
Потриса ме мисълта тепърва да се напасвам с някого в леглото особено като знам, че шансът да попадна на някого, който ми пасва толкова много и който помни като слон всяко малко нещо, което обичам и което ме дразни, е микроскопичен.

Ох, цялото това нещо звучи суперегоистично май.
Малко в стил "не искам, щото ме мързи".
Да не се тълкува така, моля...

Нещо нямам муза. Друг път ще пиша повече.

[kalpazanka]

Направо не знам дали ще се престраша да се доближа до някого, не просто да заживеем. Потрисам се от мисълта да опознавам тепърва някого като характер/привички/какво кафе и с колко захар обича да пие/колко оцет и сол да сложа на салатата марули, за да му хареса... Супер странно би ми било и в момента, в който стигнем до спалнята. Та на мен дори ми е странно и когато гинеколог наднича там o.O


Иначе за него се обзалагам, че макс 3 месеца след като си намери нова, ще е женен. Тя ще обере плодовете на това, което аз направих с него.

[anonymous708973]

Тя ще обере плодовете на това, което аз направих с него.

ХАХАХАХАХА! Нали!
Сериозно вече: На моменти, като го слушам, имам чувството, че не напредък нямам, ми направо назадък отчитам :д

И да... на салатата не може да има оцет или ако има - да е микроскопично.
Хах...
Казват, че човек такива неща ги запомняш неусетно, ама аз хич не съм сигурна, че имам желанието да го правя наново. Имам чувството, че винаги ще я правя съпоставката с него, а не е като да нямам и в момента бивши. Просто се сещам рядко и съвсем не за сериозни неща я правя тая съпоставка.

[xoxi]

Спокойно, Лейди, аз обяснявам като индианец. Разбира се, това, че да имаш чувства си е предостатъчна инвестиция в началото на нова връзка. След това вече идват по-ангажиращи неща, запознаване с родителите, в по-късен етап съвместно съжителство, работа по общите планове (не само правене на такива) и т.н. Примерно миналата година с приятеля ми предплатихме квартирата за една година напред. Много оптимистично изглежда, но за нас не представлява проблем да правим такива крачки в бъдещето, защото сме сигурни във връзката, която имаме.
Ако случайно нещо се случи (тук вече няма да гадая) и раздялата ни дойде като гръм от ясно небе, рано или късно ще продължим с друг човек до нас. Заговорихме се вчера с него дали въобще ще е възможно това, след като вече сме заживяли с мисълта, че той е Той и аз съм Тя за него.

Калпазанката и Пантерата много добре са разбрали идеята на темата, браво.
Признавам обаче, че за в леглото не се бях и сещала. Ето още една тема за размисли.

Лиланда, това за навиците е много точно казано. Неговите стават мои, а моите - негови. Или по-скоро се научваме да живеем с навиците на другия, да ги приемаме като част от ежедневието. Когато останем сами обаче, част от ежедневието ни също ни изоставя един вид.
Преди няколко дни той отиде при родителите си за ден-два и останах сама тук, но първата сутрин станах в 6 часа, защото той в толкова извежда кучето попринцип и редовно ме буди и мен, докато се облече и приготви за излизане. Трябваха ми няколко минути да осъзная, че нито той си е вкъщи, нито кучето е тук.

[LadyDi]

Или по-скоро се научваме да живеем с навиците на другия, да ги приемаме като част от ежедневието. Когато останем сами обаче, част от ежедневието ни също ни изоставя един вид.

Всички ми се смеят, когато им кажа, че не мога да спя без него. Не за друго, ами не мога да заспя, ако не го чувам да хърка

[anonymous708973]

Примерно миналата година с приятеля ми предплатихме квартирата за една година напред. Много оптимистично изглежда, но за нас не представлява проблем да правим такива крачки в бъдещето, защото сме сигурни във връзката, която имаме.

Оооо!
*гледа с големи кучешки очи*

[vali97]

След края на една такава връзка е нормално да се чувстваш ужасно, но с времето наистина се даваш сметка, че може би е за добро.За да продължиш напред е нужна и психическата нагласа и воля за промяна, а не само да тъпчеш на едно и също място със спомени и да мислиш как и защо се е случило това.И въпреки всичко продължаваш напред и когато срещнеш нов човек вече знаеш нещата, които можеш да подобриш и да правиш или не правиш.

[Al3ksandra]

Здравейте. Искам да споделя че и аз се ужасявам да си представя нашата връзка изведнъж да се разпадне със сегашния ми приятел. Просто е гадно. Няма да говоря за вътрешния свят и чувствата, а да не говорим за навици, привикване към нов тип характер. Към човек, които само с поглед ще те разгадава.... Струва ми се че няма да бъда в състояние да започна нова връзка страшно дълго време, защото отърсването от старата ....си е бавен и болезнен процес. Едва ли в цялата ситуация има хубава страна, но ако трябва да съм честна, единственото хубаво в цялата работа, е че трупаме опит, помъдряваме и с времето, и може да се каже че за следващата връзка ще сме много по-добре подготвени, ако си го позволим. Аз съм се питала въпроса колко можем да издържим, колко неуспешни връзки без тотално съзнанието ни,мислите ни и умът ни да откажат да се съобразяват със миналото и настоящето..
Извинявам се че е толкова объркано, но мислите ми прехвърчат една през друга..Дано сте ме разбрали.

[MojoJojo88]

Много дълги постове сте написали. Ще отговоря само на авторката ( и нейния не го дочетох до край, за което се извинявам).
Факт е, че всяко нещо си е до човека. Обаче, не си мисли, че ако се разделите с приятеля ти (пожелавам ти искрено да не ти се случва) и край. Ще ти трябва малко време да се върнеш в реалността, в която си без партньор и да се научиш да си си достатъчна. Но, един ден, в един момент, ще срещнеш човек, който ще те накара пак да се разтреперваш вътрешно от вълнение, при всеки момент, в който го виждаш. Нещата, които смяташ, че ще ти е тъпо и продължително да му разказваш за себе си и интересите ти, ще излизат от устата ти без дори да се усещаш. Ще минат няколко седмици, месеци...и ще усетиш отново любовта. И ще му кажеш, че го обичаш, и ще се чувстваш обичана. И всичките хубави неща, които са се случвали във вече бившата ти връзка, ще са един приятен спомен за този човек, който е бил дълго време в живота ти и е оставил следа. И ще се чудиш "как съм си мислела, че няма да мога пак да се чувствам обичана и да обичам, и че няма друг човек, на който да искам да разкажа кои са любимите ми цветове/музика/филми/автори/книги и т.н"
Ще видиш. Света е едно изненадващо място, където нещата не се случват без причина.

[tori]

Много дълги постове сте написали. Ще отговоря само на авторката ( и нейния не го дочетох до край, за което се извинявам).
Факт е, че всяко нещо си е до човека. Обаче, не си мисли, че ако се разделите с приятеля ти (пожелавам ти искрено да не ти се случва) и край. Ще ти трябва малко време да се върнеш в реалността, в която си без партньор и да се научиш да си си достатъчна. Но, един ден, в един момент, ще срещнеш човек, който ще те накара пак да се разтреперваш вътрешно от вълнение, при всеки момент, в който го виждаш. Нещата, които смяташ, че ще ти е тъпо и продължително да му разказваш за себе си и интересите ти, ще излизат от устата ти без дори да се усещаш. Ще минат няколко седмици, месеци...и ще усетиш отново любовта. И ще му кажеш, че го обичаш, и ще се чувстваш обичана. И всичките хубави неща, които са се случвали във вече бившата ти връзка, ще са един приятен спомен за този човек, който е бил дълго време в живота ти и е оставил следа. И ще се чудиш "как съм си мислела, че няма да мога пак да се чувствам обичана и да обичам, и че няма друг човек, на който да искам да разкажа кои са любимите ми цветове/музика/филми/автори/книги и т.н"
Ще видиш. Света е едно изненадващо място, където нещата не се случват без причина.

Много харесвам и дори трябва да се заслушам в съветите ти. Просто не си представям да съм без него. Толкова е... болезнено да си мисля такива неща, че незнамнезнамнезнам. Не си се представям до някого друг или в нечии чужди ръце. Не си представям как ще ям печени сандвичи, чиято плънка отгоре не е рязана несръчно от него и не съм го напопържала, че прави кашкавала къдрав и спацъркан. Не си представям как ще правя някакви грешки докато говоря и той няма да ме поправя. Толкова много съм попила от него за всичкото време, през което сме заедно, че не виждам възможност да продължа да правя еди-коя-си дейност и да не я свързвам с него. Естествено - бих успяла да го преживея някак, но поне в първите няколко месеца - година, точно това свързване на нещо и мислене за него биха били най-трудната част. Не самата раздяла, да го видя по улицата и да не му се метна или да слушам, че бил спал с някоя си, а самото свикване отново със самостоятелността. Едно време наще са ме учили да си уцелвам устата със лъжицата ама сега няма кой.

[xoxi]

Ох, ама на никой тук не му се говори/обсъжда по тази тема.

MojoJojo, то с любов всичко е лесно, но аз се притеснявам за нещата, които не вървят ръка за ръка със силните чувства към другия. Нещата, които идват на по-късен етап в една връзка, когато не сме и двамата заслепени от първоначалната еуфория, а когато вече става въпрос за отношенията между двама човека и 'напасването' им един към друг.
Като тук не говоря за неотминали чувства към бившия, които да ти пречат да се отдадеш на друг или да мислиш, че по-добър от него няма да срещнеш.

[MojoJojo88]

Ох, ама на никой тук не му се говори/обсъжда по тази тема.

MojoJojo, то с любов всичко е лесно, но аз се притеснявам за нещата, които не вървят ръка за ръка със силните чувства към другия. Нещата, които идват на по-късен етап в една връзка, когато не сме и двамата заслепени от първоначалната еуфория, а когато вече става въпрос за отношенията между двама човека и 'напасването' им един към друг.
Като тук не говоря за неотминали чувства към бившия, които да ти пречат да се отдадеш на друг или да мислиш, че по-добър от него няма да срещнеш.

Нещо не мога да те разбера.
За да се стигне до напасване на двама души един към друг, значи все пак има любов, която е преминала в обич и уважение.Нали така? Никой не е казал, че всичко е лесно, но се постига с желание и от двете страни. Виж сега, не знам защо се мъчиш изобщо да анализираш такава вероятна ситуация. Ако беше в нея, щеше да ти е по-лесно, но ти не си. И само се чудиш и гадаеш. Не знам, наистина, защо се мъчиш.