
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- днешните атеисти
Не, не, не. Моралния компас е нещо, което не всеки има. Едно време, когато моите баба и дядо са били мънички, техните родители са ги учили да вярват, да се страхуват, поставяли са граници на морала им, учили са ги кое е правилно и кое - не баш. Заради това бабите сега не перат на задушници и се карат когато ти го правиш, щото господ бил виждал и пишел.
Ако си достатъчно трезво-мислещ няма да откраднеш, но не щото те е страх от бог, а щото знаеш, че не е правилно. Ако обаче не си или нещо ти липсва в ценностите/криви са ти, то страха от нещо ти бива пътеводител. Ако не е господ, то поне страха от батките в магазина го има. Знаеш, че е наказуемо и трябва да си платиш глобата в магазина, не че ще те порази светкавица.
Защо да не е правилно тогава? Защо да ти пука? Защо, кажи? Вземаш едно зайче, и го одираш живо, защото ти си по-умна и всемогъща от него, никой няма да те хване, нали? Закона ли те спира за всичко? У нас съдебната система не работи.
Да те светна. Повечето хора нямат правилно изградени ценности и не са мислещи.
Не знам бе, не знам. Дримъра да каже.
Страх трябва да има. Може би страхът е в основата на хората с правилни ценности също. Като размислих над психопатския пример със зайчето, стигнах до извод, че в крайна сметка, отказвам да извърша това нещо, защото вярвам, че имаме някаква роля на този свят, а не е просто един инстикнт за самосъхранение. Замисли се. защо не искаш да убиеш зайчето? Защото го обичаш? Има и други зайци.. Всичко е защото така си възпитан?
Както съм писал, колкото и да сме умни пък, кво знаем? Нищо съществено.
Мисля си, че малкия човек трябва да има страх, а другите да стигнат до отговора на въпроси, от които призлиза този страх.
Няма такова нещо, като '' просто ти е гадно'', просто така го възприемаш за правилно. А ако не го възприемаше?
Да, за малкият/разбирай простият и без възпитание/ човек може и да е необходим страхът.
Зайчето на първо място не бих го одрал, защото реално това не е нужно никому. Няма да спася своя или чужд живот, ако причиня страдание на животното. На второ място, не бих го направил за примерно материална облага заради съвестта ми. И съвест не е страх от някакво наказание, а чувството, че не си постъпил правилно.
От друга страна, ако се налага бих убил някого, който посегне на мен, мой близък или невинен човек на улицата, без да мисля за наказанието от съда или от Бог, защото така смятам аз за правилно.
Разбирам, че не ти е ясна. Ако ти беше ясна, нямаше да ти е нужен страх, за да не вършиш зло.
Между прост и глупав има разлика/или поне аз намирам такава/. Има много глупави хора, които са много добродушни, както и много умни, които са лоши. Прост имам предвид такъв, който гледа "келепира" и това е единственото, което го води. Такъв човек трябва да се страхува от нещо, за да не извършва злини в името на някакви облаги.
Можеш да имаш материално и без да пристъпваш моралните граници.