Преписвачите.

[an7raks]

Ама теб какво те бърка тяхната оценка? Твоята си е все същата, независимо дали те имат 2 или 6. Те така или иначе ще покажат какво "знаят" на матурите, кандидатстудентските, в университета и после в работата си. Твоето бъдеще ще си е същото, независимо те какво и как правят.
Иначе, можеш от време на време да им скръцваш със зъби, за да им е ясно, че го правиш на добра воля, а не че си им длъжен.

[therichbitch]

Твоето бъдеще ще си е същото, независимо те какво и как правят.

Не е точно така, в бъдеще могат да са си конкуренция и трябва да си много наивен, за да смяташ, че непременно по- добрият, този с повече знания ще успее, ще се докаже.

Няма лошо, когато някой не може да се сети за нещо, не може да реши нещо, не го разбира, да му се каже. Хубаво е да си помагате. Твоята ситуация, както и много други, не са такива. Да чакаш на някого да прави всичко за теб с ясната представа, че просто те мързи, че и да го караш длъжен да се чувства е нагло. Айде няма нужда да си изтривалка. Ако много прекалят, им дай грешни неща и повече няма да те питат никога :Д

В училище нямате право на много отсъствия, та не важи, но ще видиш в университета как има и хора, които не си дават записките, за да не ги надминеш случайно, както и такива, които не са се вясвали евър, за да обикалят чалготеките и постоянно искат записки, комбинирано с преписването по изпити, така че не се терзай още от сега.

[an7raks]

Не е точно така, в бъдеще могат да са си конкуренция и трябва да си много наивен, за да смяташ, че непременно по- добрият, този с повече знания ще успее, ще се докаже.

Няма лошо, когато някой не може да се сети за нещо, не може да реши нещо, не го разбира, да му се каже. Хубаво е да си помагате. Твоята ситуация, както и много други, не са такива. Да чакаш на някого да прави всичко за теб с ясната представа, че просто те мързи, че и да го караш длъжен да се чувства е нагло. Айде няма нужда да си изтривалка. Ако много прекалят, им дай грешни неща и повече няма да те питат никога :Д

В училище нямате право на много отсъствия, та не важи, но ще видиш в университета как има и хора, които не си дават записките, за да не ги надминеш случайно, както и такива, които не са се вясвали евър, за да обикалят чалготеките и постоянно искат записки, комбинирано с преписването по изпити, така че не се терзай още от сега.

Това към кого беше? Щото домашни не съм писал никога, ама не съм и преписвал.
И сега в университета пак са рядкост такива скатавки, дето ги молиш за нещо и те ти се измъкват.

[anonymous708973]

Не е точно така, в бъдеще могат да са си конкуренция и трябва да си много наивен, за да смяташ, че непременно по- добрият, този с повече знания ще успее, ще се докаже.

Няма лошо, когато някой не може да се сети за нещо, не може да реши нещо, не го разбира, да му се каже. Хубаво е да си помагате. Твоята ситуация, както и много други, не са такива. Да чакаш на някого да прави всичко за теб с ясната представа, че просто те мързи, че и да го караш длъжен да се чувства е нагло. Айде няма нужда да си изтривалка. Ако много прекалят, им дай грешни неща и повече няма да те питат никога :Д

В училище нямате право на много отсъствия, та не важи, но ще видиш в университета как има и хора, които не си дават записките, за да не ги надминеш случайно, както и такива, които не са се вясвали евър, за да обикалят чалготеките и постоянно искат записки, комбинирано с преписването по изпити, така че не се терзай още от сега.

Как ме изкарва от нерви следното:
- Ще закъснея, запази ми място, моля.
- О, аз сядам отзад, че да изляза, като ми дотъпее.
И после - ама дай ми записки.

Или (аз съм в кола, прибирам се от едноседмично пътуване):
Х: Прибра ли се?
Аз: Мда, почти, ей сега влизаме в града.
Х: Какво ще правите?
Аз: Ох, ами, ученето го отписвам за днес, че е следобед и трябва да се пусне прането, да се напазарува, изчисти, от утре почвам.
Х: Ще можеш ли да ми обясниш еди-кое-си упражнение, че от утре пак съм на работа и няма кога, пък има някои връзки между упражнението и лекцията, които не разбирам. (Да се чете: Нищо не е загряла от лекцията, на упражнение не е ходено, щото "имала да учи за изпит", същия изпит, за който аз учих, впрочем. Не това е проблемът обаче.)
Аз: Ми, не знам кога ще имам време, че нали ти казвам... Ама то нали знаеш, че във вторник има час за въпроси при тутора.
Х: Аз не те питам кога е часът за въпроси.
точно с тия думи.

Ей, направо... позеленях, ама си затворих устата, казах, че ще погледна упражнението и ще се обадя като вечерям. Обадих се, на нея "й се повдигало вече от тоя предмет, щяла да пита във вторник".
Еми... да.

[espada]

Как ме изкарва от нерви следното:
- Ще закъснея, запази ми място, моля.
- О, аз сядам отзад, че да изляза, като ми дотъпее.
И после - ама дай ми записки.

Или (аз съм в кола, прибирам се от едноседмично пътуване):
Х: Прибра ли се?
Аз: Мда, почти, ей сега влизаме в града.
Х: Какво ще правите?
Аз: Ох, ами, ученето го отписвам за днес, че е следобед и трябва да се пусне прането, да се напазарува, изчисти, от утре почвам.
Х: Ще можеш ли да ми обясниш еди-кое-си упражнение, че от утре пак съм на работа и няма кога, пък има някои връзки между упражнението и лекцията, които не разбирам. (Да се чете: Нищо не е загряла от лекцията, на упражнение не е ходено, щото "имала да учи за изпит", същия изпит, за който аз учих, впрочем. Не това е проблемът обаче.)
Аз: Ми, не знам кога ще имам време, че нали ти казвам... Ама то нали знаеш, че във вторник има час за въпроси при тутора.
Х: Аз не те питам кога е часът за въпроси.
точно с тия думи.

Ей, направо... позеленях, ама си затворих устата, казах, че ще погледна упражнението и ще се обадя като вечерям. Обадих се, на нея "й се повдигало вече от тоя предмет, щяла да пита във вторник".
Еми... да.

Като ходиш да лъскаш обувките на другите, естествено, ще ти става неприятно като хвърчат мръсотии по лицето ти.

[dreamwalker]

В училище нямате право на много отсъствия

В кое училище си учила, ако не е тайна?

[therichbitch]

В кое училище си учила, ако не е тайна?

В немската, защо?
Антракс, не съм в УНСС
И на нас сега уж ни искат присъствие, но фактически само в техническия се отрботват упражнения и подобни. Нали всички от там се бият в гърдите колко е сериозно учението там..

Ина, пак добре, че твоята позната поне се е опитала да учи, явно е чела, макар и отгоре- отгоре или пък наистина е чела много и не схваща. Аз в първи и втори курс много ходех на лекции и имаше хора, които: ами, бях на скии, бях на масаж, не знам си кво и дай ми записките. На мен специално никога не ми е било проблем точно за записки- винаги съм давала, обичам равен старт, за да видим накрая кой колко може , но самата нагласа на хората ме дразни.
Специално в четвърти курс много се разочаровах, тъй като отсъствах цялата година и после голяма част си правеха пас, като ги питах да ми дадат нещо (точно двама човека се отзоваха, след милиони разпитвания, единия от които познавам от 10 години, все пак) А пък една колежка (за други, немски записки) ми излезна с оправданието, че е много грозно написано, не можела да ми даде двете лекции... (бяхме говорили преди това, че ще ми ги даде, аз много се притеснявах, че ще изпусна), та така. Викам й, че и грозно разчитам. Отговор: "Не мога, съжалявам". После изкара двойка на тоя изпит, стана ми ясно защо не е искала да ги даде.
Жалка работа, побеснявам в пдообни моменти- не за записките, за мисленето на тези хора- че като не ми дадат, съм загинала без техните записки..