Пак мечтите ми за спокоен ден бяха попарени от воле. Милото е болно и лежи и се разлага вкъщи,щото е с температура и не може нищо да направи. На работа пак е пълно с мениджъри от майна си гъзинчина, които пак цял ден трябва да обгрижвам и да следя дали не им липсва кафенце, нещо водичка, ала бала, чайче за 10 кинта. А как ми се спи, не е истина. Вчерашният ден ме изтощи на макс, а след работа препусках за подарък и бях на рожден ден, направо ми се разката фамилията.
Тази сутрин ми се ревеше като си чух алармата, буквално пуснах сълза. И така. Надявам се денят да е по-приятен, защото вече ми се изчерпва вътъка и нервите, а аз избухвам много рязко и грозно, а това не трябва да се случва,за да не излетя от работа.
HULK MAD, HULK SMASH