От 3 часа стоя пред празният Word Document и го гледам с надежда, че ще стане някакво чудо и ще вземе да се напише само това есе. Не мога да мисля, пълна каша ми е в главата и колкото повече чета изсикванията му, толкова повече се омотавам. Мисля, че пак го правя по-трудно, отколкото всъшност е. Писала съм и по-дълги и трудни есета, но сега просто съм зацепила на едно място и не мога и не мога. Имам нужда да излезна от нас, да поема малко въздух и после пак да се върна към това, понеже Вторник наближава.