Добре де, да речем, че си влюбена и егоистично настроена, за това и продължаваш да се срещаш с него. Оплакваш се, че винаги ще си втората. Ми къде ти беше акъла като почна да се виждаш с него? В началото е имало някакви симпатии от твоя страна, но все пак си знаела, че си има приятелка, къде си се бутала? Или ще ми кажеш, че още като си го видяла, видиш ли, си разбрала, че не можеш без него?