да ви се изгуби баланса в живота?

От доста време насам (няма да казвам колко години) съм наблегнал доста над работата и съвсем съм си занимарил социялния и личен живот. Преди това беше даскалото, учене, домашни, проекти и разните му глупости, но поне имах по приятелка докат бутах висшето а сега и толкова няма. Въпреки това, дори и тогава приоритетите ми бяха насочени основно към изграждането ми в профисионален план повече от колкото в личен. Най-лошото е че това продължи, и продължава, да си е все така. Постоянно се опитвам да напредвам в професионален и икономически план и това като че ли ми пречи да си живея живота. Сега си имам кариера, материалното вече дори не ме влече кой знае колко (карам си колата от студентските години, щот "новата" и се случи малка случка ), а аз продължавам в същия дух. Най-лошото е че го осъзнавам, но някак си непосилен да променя насоката...

Случвало ли ви си е? Как сте се "измъкнали" от ситуацията?