Всички се обърнаха срещу мен

[NomNomNom]

Някойтам, говориш само в примери, да започна ли аз с примерите с хепиенд, защото според теб всичко е черно и няма оправия.

Иначе, наема + парното в момента само са ми повече от 600лв, за съжаление, добре че преди 3г. на 24ти ми беше бала, така на 28ми започнах работа, защото няма кой да ме гледа вкъщи безработна.

А съм гледана като малка с отсъствието на майка ми, защото е трябвало да ходи да изкарва пари, за да гледа всички останали.
Живяли сме в бедност, с лишения в храната, не ми е любимата тема на разговор, за сметка на това и двамата ми родители са безумно интелигентни, малко или малко повече откачени :д , но винаги са ме обичали много.
Майка, като се прибра, постоянно ми повтаряше, че съм принцеса, че съм умна и красива, че съм най-умното и прекрасно дете, че всичко, което поискам, мога да постигна, когато имах проблеми с много хора ми обясняваше, че просто ми завиждат.
Е, и някои ми завиждаха, например, отивам с приятелки у нас и майка ми ми реши косата, прави ми прическа, и после ми говорят зад гърба каква съм лигла :д
До късна възраст ме обличаше и да ме гласеше ( 5, 6 клас )

Не сме имали пари, гимназията карах с дрехи втора употреба от някакви познати на семейството, най-много да си спестя 5, 10 лв от седмичните 30лв ( учех в друг град ) и да си купя нещо от студентски , и после вкъщи да ме гледат странно, и с недоумение защо тези 5-10лв не съм ги спестила за другата седмица.
Парите от коледа от другите роднини ми бяха за храна, докато ги свърша, не са ми били за подаръци.
Около мен само гледани добре деца, бях в елитно училище, където се влизаше с частни уроци. На мен не ми трябваха, защото майка ми се дипломира като учител по математика, въпреки, че никога не го е практикувала. Та извадих късмет.

И въпреки това много ме обичаха, въпреки, че не ми купуваха, което ми изби после на някаква мания да хвърлям по 300-400лв на месец само за дрехи, но отмина този период.

Пък, харесвам историята на майка ми -

Родила дете на 24, започваща бакалавър на 30, вече на 46 и с 3 магистратури, и две професии, от които едната й е фриилансерска, от вкъщи, и скоро ще напусне другата работа, защото си докарва достатъчно.


Та, това което се опитвам да ти обясня е, че
- ако не правиш нищо ново и не учиш нищо ново, и не се развиваш, няма да получиш пари, няма да получиш и удовлетворение
- когато гледаш в чуждата паничка и си казваш - таз е гледана със златна лъжица, пък аз в лишения - така само се закопаваш
- безпаричието е временно, бедността е за цял живот - всеки има шанс да се измъкне от първото, а второто си е начин на мислене и на живот, говоря за младите хора до 50г. , защото по-възрастните по комунистическо време всеки е имал работа, колкото и да работиш, или да не работиш, но днес я няма държавата да се погрижи за теб.
и нещо от 9гаг, което видях вчера
https://scontent-mad.xx.fbcdn.net/hp...7b&oe=55CD611E

И пак повтарям, любовта на майка ми ме е спасила от неприятната участ на лишенията, ако сега поради някаква причина остана без работа, на улицата, просто ми е ясно че - искам, не искам, трябва да науча занаят, който е доходоносен и да започна отначало, да свия разходите, пак да отида на споделена квартира, или просто да замина за другаде, да науча езика, ако не става с английски и това е.

Едит: И сега си представям как някой от колегите на майка ми ме коментира като дъщерята на шефката, без изобщо да имат и грам представа за какво става въпрос, както ти преди малко изкоментира онова момиче.