
- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Валерия
Сери, сери, сери,
Ако щеш гъзъ си садери!
Сери сухо, сери влажно,
Сери постно, сери блажно,
Сери на куп, сери суджук,
Сери какъвто щеш боклук.
Сери по синури и по храсталаци,
Сери по прически и по мустаци.
Сери на дъските измити,
Сери на всички по главите.
Сери на булченската къща,
Сери на милата си тъща.
Сери да дрънкат чал стъклата,
Сери на всички в устата.
А щом на ски отидеш ти,
На пухкавият сняг се изсери,
Спокойно брой си ти лайната,
Които като тънка прежда,
Гъзът ти кльощав произвежда.
Само на търбушон не ще сереш,
Защото гъзът си ще съдереш.
И представи си целият свят
Покрит с голям слой от лайна
И някъде по средата
Ти с радост си подаваш главата
И колко гордо ти полгеждаш,
Защото сам ги произвеждаш.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.