Цитирай Първоначално написано от Gabrielkatanalice Виж мнението
FemaleEyes...Прочети това... Тази ситуация ми е позната, защото самата аз съм А-социална : излизам много рядко от вкъщи и нямам никъкви приятели.
Писах си така с едно момче срещнато в Интернет. Беше винаги честен с мен, казваше, че говоря само за моите си проблеми и, че това бих го правила с всеки друг... Той беше прав, аз бях монотонна и скучна в свойте изказвания. Но какво друго можех да му разкажа освен онези мъчителни спомени, които съхранявах ? Нищо. Затова той предложи да си задаваме въпроси извадени от Интернет, които щяха да ми помгнат да се отпусна : така и стана... Опознахме сме. Беше ни забавно и разбрах че трябва минимално да се завличам по спомените си и максимално да творя нови с ново-придобития ми приятел.
Предлагам ти да направиш същото : задавай й въпроси (градивни или глупави), играйте игри като 'Истина и Предизвикателство', пускай по едно-две лафчета насам-натам... Карай я да се смее... Смяла ли се е досега, когато е говорила с теб или си я карал само да изпитва жал? Това е чувство, което едновременно я кара да се притеснява за теб, но и да се отвращава... Да не изпитва удоволствие, когато общува с теб дали пишеики или говореики.
Моля те, разбери че щом още не те е изоставила чака, ти, да й с покажеш от друга светлина. Тя иска да ти помогне, да те направи щастлив и най вече да те промени към по-добро.
Момичето е право в случая, не я обиждайте, тя може да промени живота на това момче.
С много любов,
Габриела.
П.С : Надявам се да го порчетеш и да ти помогне
Съжалявам ако има правописни грешки.
Ако човек като теб не ти помогне тогава едвали ще има кой друг да ти помогне с добър съвет като тази дама.