Когато някой ти каже.....

[boryana_ll]

Здравейте, може да дискутираме темата ми, защото ми е много обгъркано, не мисля трезво и не съм попадала в такава ситуация.С приятеля си бях заедно 2години, може да се каже ,че с него съм преживяла най-хубавите си моменти,в интимен план ми е бил първият и тн. Всичко беше много хубаво, докато не разбрах, че (тайно от мен) си пише с друга.Беше нервен,отдръпваше се от мен, криеше телефон и тн, не ми беше трудно да установя, че е имало причина.След това ми се извиняваше, че е сгрешил, молеше ми се и т.н..аз уж простих...Аз също направих грешка, че потърсих друг, но в този другия сът търсела, това което не съм получила от него и не се оправдавам, но ако той не ме беше излъгал аз никога нямаше да потърся друг.И там ми е грешката, сигурно Та, разкарах това момче, с което бях започнала наново, толкова ми се гадеше от лъжите на бившия ми, че не исках да бъда с него...Но той беше толкова настоятелен, толкова много се бореше за мен(дори когато започнах нещо с някой друг), че аз реших да дам шанс на дългогодишната си връзка, на истинската си любов.Направих го, но нещата бяха постарому.Аз не можах да простя, това ,че той ме е излъгал, в итимен план не можех да се отпусна и все си мислех как той не ме поглеждаше, когато е мислел за другата, с която си пишеше.Накоро осъзнах, че само аз пътувам ,за да се виждаме и се получи един скандал , в който той ми каза, да реша аз какво да правя, аз казах, че вече ми е писнало, толкова ме боли от всичко, че нямах друг избор.Поех отговорността и казах, нека да се разделим.Той също го искаше, но не му стискаше да го каже той, като че ли.Супер трудно ми беше да повярвам, че най-близкия ми човек е толкова далечен от мен, дори не знам конкретна причина.Беше ми много винговно, че съм казала край , но аз го правя ,защото ме боли,не мога да понеса безразличието, което нараства със всеки изминал ден.Той ми каза, че му трябва време да реши, било му спокойно, нямало друга,писнало му е от скандали и тн.Сега ми каза, че ме обича, че му липгсва това, че ме няма , но знае, че ако отново си дадем шанс аз пак няма да бъда доволна, не може да ми даде това ,което искам.Аз му казах, че явно не че не може, а не иска...И това всъщност е неговото тънко разкарване, уж щях да чакам седмица, за да ми каже за решението си ,а той ми го каза днес.Възможно ли е човек, който се е борил дълго време за теб(кагкто той го прави ,за да се стабиглизират нещата около нас) да ти кажа, че когато дълго си се борил ,вече не можеш,човека отсреща все не е доволен и т.н. Може би е изцяло моя вината и грешката ,че не съм опитала да забравя за лъжите и да се боря повече и аз, и може би от това най-много ме боли, да знам ,че вината е моя и няма връщане назад...