Здравейте, на 21 години съм и знам, че историята ми е малко дългичка, но ще съм благодарна акоя прочетете и ми дадетете евентуално някакъв съвет, понеже попаднах в безисходица и просто не знам. То помощ няма как да ми се даде, но поне съвет би било добре.
Та, бях ученичка в езикова гимназия, със засилено обучение на английски. Винаги съм била с ниско самочувствие, за това и все си седях сама в училище. Имам си комплекси за външният вид, които ме гонят и до ден днешен. Та в 11 клас, реших, че ако не мога да си намеря реални приятели, то поне мога да намеря виртуални такива. Започнах да влизам в chat rooms и да контактувам предимно с англо говорящи, за да мога да си развивам английският, понеже както всички знаете едно е да се учи граматика и напълно различно разговорният език. А и имах желание да кандидатствам в Англия след гимназията. Та посещавах такива сайтове няколко месеца и накрая се запознах с едно момче с 4-5 години по-голямо от мен. Разговорът ни тръгна от раз, писахме си, разменихме си координатите – имейл, скайп и т.н. След вереме обаче тъй като нищо не продължва вечно с него намаляха общите теми, не ни беше интересно вече и той ми предложи да се запозная с някакъв негов при ятел. Той бил много зает уж, а въпросният приятел имал повече свободно време. Та запозна ни, в началото беше малко трудно едва намирахме теми за разговор, но някак си се опознахме и на мен той взе да ми харесва а според неговите думи и аз на него. Разговорите ни ставаха по дълги и по дълги и накрая просто дори не можехме да си кажем и “bye” вечер спяхме със скайп включен, пишехме си съобщения чрез скайп и фейсбук по цял ден и така продължи това около година. Той постоянно ме насърчаваше да уча, да кандидатствам и да отида при него евентуално. Тъй като аз късмет нямам никакъв бях много очудена когато ме приеха точно в неговият град. Лятото на 2012 заминах и след това почнах да уча там. С него разбира се се видяхме и нещата потръгнаха още по-добре отколкото бяха онлайн. След време той ме попита дали искам да се нанесем заедно, аз приех и така.
Разбира се имали сме си нашите дразги и проблеми, но нещата винаги се оправяха и винаги ми е казвал че ме обича точно такава каквато съм и никога не би искал да се променя и ме караше да се чувствам толкова сигурна. Всичко това обаче свърши. Преди около 3 месеца ми се наложи да си правя тест за бременност и той излезе позитивен. Не можах да повярвам на очите си, казах му, той си помисли че се шегувам, но след като си направих още няколко теста, той реши да отидем на лекар. Така и направихме, лекарката потвърди, а той както стоеше до мен направо си я попита без да пита мен какви вариянти имаме за прекратяване на бременността. Тя му каза и аз бях като шокирана. След като си тръгнахме му се развиках, както и той на мен, каза ми че не искал дете. Не бил готов. На 27 години не е готов, все едно че аз съм, но какво мога да направя. В началото и аз си мислех за аборт, но реших че не е правилно и искам да го задържа. Той постоянно ми говори как не искал да е баща, имал цели и дете не било една от тях. Нямало да го признае, нямало да плаща издръжка. Не съм го направила сама все пак това дете че да се държи по този начин. От тогава и спи на дивана, не искал с мен. А да се прибера у нас в България не е опция. Майка ми само ми се обажда по скайп и реве, как съм си провалила живота, да съм го махала това дете и т.н.
Та, благодаря на всички които го прочетоха. Не знам как да постъпя, не мога да го махна а и не искам, ама и сама не знам как ще се оправа. Иска ми се да си промени решението, искам да го приеме, понеже детето не е виновно. Все някак си ще го отгледам но не искам то да расте без баща