Авторе, в твоето положение съм кажи-речи. На 22 години съм и едва тази година за първи път имах приятелка, зарязах я след месец и нещо, защото лъжеше като циганка, беше мастия, и отгоре на всичко ми се подигра.
Но работата е там, че за едно нещо беше права: скучен човек съм. Не че нейния акъл не беше още лапешки, но аз за моята възраст имах друг акъл, и отделно, че бях скучен. Не поемах инициатива за много неща, целуване примерно. Срамно ми беше, а тя искаше да съм по-груб явно. Но и аз като теб нямаше какво да приказвам, много пъти я вбесявах така, защото мълчах, когато трябваше да приказвам, просто думи нямах.
А като си пишехме, съм седял с минути над клавиатурата искайки да напиша една дума, едно изречения, няма...
Като се разделих с бившата, започнах на разбория да добавям във фейсбук момичета, нещо много нетипично за мен, от 20-30 момичета, 3-4 приеха поканите. Но..повечето са такива, надути лапета, които и те искат внимание, и да не си им скучен, да си олигофренче, а щом не си, то и приятелките й ще ти се подиграват зад гърба ти.
Скоро се случих на свястно момиче, според приятели. Излязох два пъти с него, но с нищо не можах да повдигна интереса й, тя си личеше, че иска внимание и държание от моя страна, които нямаше да мога да и дам, защото съм скучен човек. Все пак, всеки ден като ме питат какво правя, отговора ми почти никога не е бил по-различен от седя или лежа.
Последно редактирано от fitstylexx : 05-10-2015 на 01:49