Специалистите по зодиите да отговарят

[therichbitch]

Не говоря в общ план, а отговарям в контекста на забележката. Няма как да го направя по друг начин, след като се намесва истината и нейните измерения, които са централна тема именно в двете философски течения.
Любезно намекнах, че изразът, който употребих и в ъгъла, от който ти го погледна, няма как да е празен от същност и направих аргументирано изказване, че теорията сама по себе си е 'празна' заради голямата пробойна още в допусканията ѝ и дефинирането на истината (вж. ред 6-7) Аз лично не я отричам напълно, нито другата. Смятам, че животът ти и постъпките ти не могат да лежат нито в равнина, в която всичко е относително, респективно позволено поради относителността на моралния облик, нито в равнина, в която малко или много се потъпква индивидуализмът на индивидите. Нито смятам, че двете нямат пресечна права. Би било твърде ограничено.

Кой е прав и защо.. Ами, относително е? Няма прав и грешен.
Относно дебата: Точно ти (Ина) винаги изискваш отсрещната страна да се аргументира (с което съм съгласна, не обичам висящи във въздуха изказвания). Що е аргумент? Аз мога да кажа, че ако пусна камък във водата, ще плава отгоре. Защо? Защото така го чувствам, мисля, вярвам. За да се убедиш, че не е така, сигурно ще ми изтъкнеш обективни обстоятелства като Архимедовата сила. И в повечето пъти аргументите наистина лежат на такива явления, а не на "усещане". Т.е., наистина, аргумент, респективно пълноценен диспут и относителността нерядко са невъзможна трилема. (което беше и първият пост на jghgh)
А ако задълбаем в дълбоката субективност и отричането на утвърдили се с векове закони, постулати (като гравитацията, горекоментираната сила и т.н.) и отричаме обективно настъпили събития, смятам, че тръгваме по твърде опасен път и подкопаваме цялото си съществуване.