- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Голяма стъпка
Здравейте. Тука съм да ви попитам как да накарам приятелката ми да се нансем двамата. Та работага е че аз живея в Англия а тя в България. С нея официално ходим от 6 месеца но може да се каже че сме били заедно от децката градина...просто досега и двамата не се бяхме заели да го направим сериозно. Преди 6 месеца се прибрах на почивка в България и тогава стана голямото сближаване. Просто от нищото..пак никой не беше планирал нищо, но се получи. След 2 седмици пак се пребирам и мислех наобратно да я взимам с мене. Тя самата предния път искаше за дойде но да завърши първо. Вчера си писахме и ми каза че се чуства неудобно да я спонсорирам да дойде защото няма финансите да дойде сама. И каза че няма как да стане ако сме на 3 000 км разтояние един от друг. Не ме е отрязала изцяло...личи си че още ме обича но е на прагът да се откаже изцяло. Това г/д ми обеснява положението си мисля. Та главния ми въпрос ако не става ясно е как да подходя към нея че да не я е срам да приеме парите и да не я откажа напълно. Обикновенно не се привързвам към хората така силно но при нея има нещо и незнам какво точно е това чуство, ново ми е и не искам да я загубя и честно казано съм готов на всичко и приемам всякакви съвети!
Вашите ли те издържат?
Ако не - взимай я.
Имам едни дружки, тя само да завърши гимназия и ще отиде при него в чехия/или германия/ или където го отвее.
Аз също бих преглътнала достойнство и бих заминала, разбирам я, но като отиде, ще си намери работа по някое време, просто ще има нужд аот теб преди това.
Има една друга страна, че ако ти я издържаш, ще трябва да се съобразява с тебе и ако я държиш вързана и длъжна за това... няма да се навие никога.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Напълно сам се издържам. Даже ме повишиха и всичко супер се развива за мене. Никакъв проблем не е да я издържам защото съм готов на всичко за нея. Ясно ми е че ще й е кофти ако я издържам и затова даже съм питал за работа за нея и преспокойно ще я взимат. Накратко парите не са от значение. Въпроса ми е как да подходя към нея ей сега като се прибера у нас. Страх ме да действам сам...ще уплескам нещата и ще съжелявам доста време.
май си доста неграмотен... може би това я дразни неприятно, но й е неудобно да ти каже ;/
Замалко да познаеш![]()
На колко сте?
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Аз на 21 тя на 19. Малки сме знам но както казах се знаем от децката градина и не пребързваме нищо според мен.
Всичко звучи ок, но.
Би ли й предложил брак? А тя дали би приела?
Защото подобна постъпка - ти да се грижиш за нея - се случва в по-семеен тип двойки.
Примерно, замисли се, би ли й предложил сега ? А тя дали би приела?
Ти си на 21, видял си свят, не си малък, млад си, но пак, 21 е ок.
Тя е на 19 - сигурен ли си в нея, че тя е сигурна, че иска да е с теб и с никой друг повече?
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Ами..за брак грам не мисля. И двамата май не мислим да се женим. Не просто един за друг ами като цяло.
Що, притеснява те, че ще се обречеш да си с нея завинаги?
Брак не означава селско парти, означава също и да подпишете някъде.
Ако не сте сигурни на 99.9999999% и не сте говорили на тези тема, ще е грешка.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Аз пък ще ти дам една по-различна гледна точка.
С това момиче се познавате от деца, а тя поглежда на теб по този начин едва сега, след като си се уредил в Англия. Дали пък не го прави от интерес? Начинът по който ти е съобщила, че няма средства да дойде при теб сама, ми е съмнителен. Ако наистина й беше неудобно да я спонсорираш, нямаше да ти го каже в прав текст, а щеше да измисли нещо друго. Сега ми изглежда, че просто ти е съобщила, че ще трябва да й поемеш пътните, но по начин да не изглежда нахално и съмнително.
Не казвам, че със сигурност е така, но просто си помисли. Някои хора и два живота да ги познаваш, никога не знаеш дали няма да се възползват от теб.
От една страна е права да се притеснява, защото може да се страхува от натякване на по-късен етап. Според мен трябва да ѝ купиш билет и да ѝ го дадеш.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
А къде са му плановете на момичето? Може да иска да учи в България и да си остане тук, има бая такива хора сред познатите ми. Ако ѝ бъркаш плановете, е възможно да си търси причина, за да не идва. А и го има и другото, че щом хем не иска да се мести, хем 3000 км са ѝ много, може да си търси оправдание да те зареже. Хората понякога мислят, че като се захванат да учат нещо, ще има партей хард и оргии - пак са си планове.
Не искам да те плаша, но ми намирисва цялата работа. Аз дето съм един от най-гордите и своенравни характери, бих си глътнала егото и бих отишла някъде И заради някого, освен по други причини, след което бих хванала учене/работа за ушите. Ама това ако обичам някого, ако не - не бих мръднала и пръст. Мисли и в тая насока.
Не не не. Категорично не е от интерес. Никога няма да си хвана такава. Това за оправданията много ме стъписа честно... Мн голямо право имаш. Ще видим. На 23-ти съм й кавалер на бала. Ще гледам някъде там да издебна момента да й продам историята със заминаването. Ако не мислите че е хубава идея кажете какъв момент да търся. Мерси!