Здравейте всички!
Та има едно момче от класа ми, с което имаме взаимни симпатии.
Разменяме си погледи доста често, но комуникациите нещо куцат.
В моето обкръжение се счита за странно и дори за неадекватно, да отидеш при някой с когото не сте много близки и да му кажеш "Как си, какво правиш" примерно, пък камоли да го поканиш да излезете.
Не ме е срам, просто ще е странно, не за мен а за него.
Досега съм забелязала, че най-добре се получават нещата, когато говоря на по-висок глас с някой, който ми е по-близък и горе доло се има и с него така да го кажем и така той също има възможност да се включи в разговора.
Но в повечето случаи другите се занимават със съвсем различни неща, като да пишат домашни, да си шепнат едни на други и някакси не ми се получава.
Понякога си общуваме, когато правим контролна и тойе седнал до мен, но това става супер рядко.
Когато той говори с неговите приятели и аз ги слушам те се изнервят, че съм слухтяла.
Темата ми може да ви изглежда глупава, но наистина това е важно за мен.
Много ще съм ви благодарна ако може и вие да ме посъветвате нещо.
На 16 сме и двамата.