Забелязвам масова тенденция при младите хора да гледат в чуждата паница, вместо да помислят какво биха могли да направят, за да подобрят собствения си живот. Това кой какъв е и колко има по никакъв начин не ме грее. По-важното е какво трябва да направя аз, за да получа това, от което се нуждая и да се чувствам окей.

Злоба, завист, апатия, демотивация, депресия за мен винаги са били излишни емоции, абсолютна загуба на време и нерви.