Имах една съученичка, както вие описахте + че всички винаги бяха на нейна страна, каквото и да се случи.
Не знаех никакви подробности за семейството й ( освен че е добро, добри професии, интелигентни хора, с възможности ) , почти не е споделяла за родителите си, но нещо, което си спомням -
- " Ами аз майка ми никога не съм я виждала без грим ( черен молив)"
По-надолу ще напиша защо се сещам от време на време за това.

Да изглеждаш добре е УМЕНИЕ + гени, щото почти с всякакви гени можеш да се докараш до як външен вид +, огромен + - трябва да си признаеш
1. Че не изглеждаш добре според стереотипите
2. Че всъщност искаш да изглеждаш добре, въпреки че се оправдаваш, че външният вид не е най важното
3. Ако искаш да си с адекватен външен вид, също трябва да определиш какви цели имаш, комуникация с какви хора включва и какво е общото в техния стил ( например искаш да дружиш с пънкари, пък като се обличаш като чалга звезда, няма да стане, или искаш да растеш в определена среда - в някои среди е достатъчно да спазваш бизнес дрес кода и да нямаш странна прическа, в други можеш да си ходиш като клошар и пак да растеш, защото хората не са толкова лесно манипулативни и гледат кво работиш :д ), и да спазваш това, не да си затваряш очите, че ще си приет такъв какъвто си.
То няма лошо, но като те отритнат, не трябва да се чудиш какво, ами е ясно - тр да се замислиш дали те кефи нещо в тази среда, за да си заслужава да правиш жертви да се нагаждаш, но е съвсем сигурно че ти си отговорен, че не си се пригодил сам.

2. Да си добър ( не на ниво балканиади, ама пак на аматьорско-високо ниво :д) в спорта - УМЕНИЯ = ДИСЦИПЛИНА, ПОСТОЯННОСТВО .... + гени. Върви й, щото има нужните умения, а не, щото е много надарена.

3. Да си добър в науките, или изкуствата, или езиците - за всяко от тях си има похвати и няма такива филми - върви ми математиката, но не и физиката...= решавам задачи, но ме мързи да уча.
Пак казвам, за всяка област преди да я хванеш, трябва да се замислиш какви похвати ти трябват, за да я пребориш.
Също как сам да се мотивираш.

Та, това момиче, 1во
- в българия нямаме problem solving и процесуална култура, никой не те учи КАК ДА УЧИШ и как да усвояваш материал, и как да го прилагаш
- 2ро - хората, които от ниска класа ( ниски доходи, нисък стандарт на живот ) дръпнат в средна, или висока средна - явно са налучкали някак си тези похвати, тип проба грешка или имитация на успешно поведение, но важното е, че те започват да ги прилагат и
3то - децата им прихващат.

Не казвам, че схватливи деца не се раждат в по-нормални семейства - раждат се, също всеки човек има набор от доста заучени похвати с цел адаптация към текущата среда, но тез, по-очевидните примери са по-често от по-добри семейства, защото като цялото ти семейство са такива, ти все ще прихванеш поне това, което ще ти е егоистично полезно :д

И, разбира се - чуждото винаги е по хубаво, всеки си мисли, че на другарчето му е много добре
но малко хора знаят, че е на успокоителни и не може да спи сама и т.н...
какви ли не нещастия при всеки човек, във всяко семейство.

И вместо да ги гледаш и да се чудиш - що те имат всичко - недей да го приемаш емоционално, ами се замисли - какви умения ми липсват, че да бъда и аз такава и как да ги развия?
Например аз бих казала, че на теб ти липсва постоянство и когато нещо не се случи с лекота, губиш мотивация, и се оправдаваш че просто на другите им върви.