На семейни начала

[dark_angel 666]

Отдавна не съм писал. Толкова отдавна, че дори не помня да съм го правил. Само някакви петна. Причината сега да пиша тези редове? Малко е смешна – запек. Гаден запек. Реших, за да ми потръгне, да седна на кофа. Изпих 3 в едно. И още чакам... да се изакам. От друга страна се чувствам уютно. Дано ми потръгне. Усещам нещо да се задвижва вътре. Задникът ми е изтръпнал. Пуфкам и мирише – дори пуснах малки кафяви точици. Но само толкова. Може би не се напъвам достатъчно. На задника ми е – усещам го. Но не излиза. Не иска шибаното лайно да ме остави на мира. Мамицата му! Ох, мирише, цялата стая мирише! И.... ООО НЕ. Тя се прибра! Влезе в стаята. Не че не знае какво и защо го правя. Но до сега не ме е виждала. Алекс влезе в стаята точно, когато седях превит на кофата, гледайки в лаптопа. Тя не се учуди толкова. Гледаше ме с притеснение. Беше облечена с къси панталонки и розова спортна ризка.
- Ооо, Краси, пак ли имаш...проблем?
- Скъпа, извинявай, че трябва да ме виждаш така.
- Не, виж, ако мислиш, че това ти помага, няма проблем. Но в близко време трябва да отидеш на лекар. От една седмица си така. А и тук мирише ужасно. Поне пръскай нещо.
- Ок. – пръснах дезодор. – Мерси за разбирането
Тя остави покупките, и седна на пода до мен и ме погледна с жалните й зелени очички. В този момент пръднах силно, но само толкова.
- Ам... Успяваш ли – попита тя.
- Ох... не.
Тя си запуши носа и размаха другата ръка, казвайки:
- Спри... да ядеш...боклуци – и пръсна дезодор. Хвана ме за ръка и ме целуна – Знаеш, че те обичам. Айде, с теб съм, напъни се малко.
Това и сторих.
- Не ...мога... ох...ах... на задника... ах ... ми е, но не излиза.
- Дай пак.
Пръъъъц. Трът.
- Пуснах... май нещо по-голямо.
Тя ме хвана за пениса и каза:
- Това е добре. Давай още, помъчи се, не спирай
- ИЪЪЪП!...пръъъъъц трът ООХ
- Добре, мили. Излиза ли?
- Половината излезе.... голямо е ...ООХ
- Давай
ПРЪЪЪЪЪЪЪЪЪЦ ТРЪЪЪЪЪЪЪТ пляс плок плок плок плок –оооо, леле.
- Успя ли ?
- Май да
- Дай да видя – изправих се малко, тя надникна вътре и отсече – Ууф, Краси, трябва определено да отидеш на лекар. Задръстил си се. Има ли облекчение поне?
- Да, определено.
Алекс се изправи от пода, отвори едно чекмедже и измъкна едно пакетче мокри кърпички. След това застана на пода на колене до задника ми и каза:
- Наведи се.
- О, Алекс, няма ...
- Айде, давай, нямам време!
Е, наведох се и тя ми избърса задника. После като станах, взе кофата и изсипа съдържанието в тоалетната. После се върна с нея, постави я на място, разкопча си панталонките и седна. Звуците бяха неописуеми. Явно имаше разстройство. А аз седях на леглото и я гледах...с празен поглед.
- Ааах, най-после...- след това взе кърпичките и ми ги подаде усмихната. – Мили, айде!
В този момент отворих чекмеджето на масичката до леглото, извадих пищова, заредих го , опрях го на слепоочието си...с все същия празен поглед...натиснах спусъка и стените бяха в кръв и мозък.
Поука? Свобода или смърт!

[dreamwalker]

Пулицър!

Нобелова награда!

П.П. Надявам се да доживея светлия ден, в който това изключително произведение ще се изучава в училищата.

[dark_angel 666]

Ха, мерси!