задължително условие за това тезата да бъде истинна е максимата "духовно израснал -> с високи нива на емпатия спрямо другите биологични единици" да е вярна, за да може в крайна сметка да ми пука за това, че съм спасил пенсионната система от още един залитащ пешеходец

в действителност емпатията е изключително примитивна. води началото си от огледалните неврони при човекоподобните ни приятели, служи за животинското добруване на социума и е нещо "твърде човешко", също като конформизма, страха, меркантилността и агресията

ценностната система е нещо уникално за всеки човек и колкото и да не си го признават лицемерите, всички смятаме, че нашата е най-близка до истината - иначе защо бихме я поддържали? ако искаме обаче да имаме работещо общество, не може да позволим на всекиго да се разпростира според своята до безкрай, защото при някои тя е "радикална" и ще попречи на стандартното му добруване. давам пример - известно време бях напълно убеден (а и още имам съмнения), че съм имал огромна заслуга за смъртта на един човек - не ми пукаше изобщо, дори пусках доста забавни шеги по въпроса; в момента съм напълно готов да умра, единствено любопитството и страхът от болка ме спират да скоча от прозореца до мен. ето затова и нямам проблем да се взривя с викове "аллах акбар" в лувъра под лунна светлина след половин месец, някак сладко е да внасям ирационалност в сивотата на всички струни, от които е изплетена Вселената. но няма да го направя, защото ако познанието, подходите и логиката ми ме определят като идеален на най-високото ми познато ниво, по-ниското такова (битуването ми сред приматите) също има значение, тъй като цялото щастие, което мога да усещам, се ръководи от маймунското ми положение и себеусещане в рамките на обществото, затова и съм избрал оптимален вариант - взимам проста етика (категорически императив) и се боря за радикална либертарианска система, където държавите са заменени от формални окръзи, няма догматични системи, а хората имат достойнство и са либерални, същевременно не лицемерничейки и не допускайки политическата коректност на деня да им затваря устите

всеки трябва да почерпи от моя опит, ако иска да достигне до висшето познание

та, да - обществото си иска своето, колкото и да съм хитър. не може без затвори, но не и в днешния им вид. това с наказанието е малоумно, все пак дори не говорим за социална изолация (такава се счита за неетична и е строго забранена), а за ограничаване на потенциалната им зона на досег с други хора.

можеш да наказваш деца в първа група, не разумни хора, които имат достойнство и са живи единствено по задължение