Престъпление и наказание

[DoctorSatan666]

Няма как НИЕ да решим този проблем, преди всеки да реши проблема в себе си. Това не става с политически движения, граждански или каквито и да е сдружения, защото е преди всичко личен процес и зависи единствено и само от човека. Защо допускаш че затворите имат за цел да "поправят" някого, ако изобщо това дори е възможно на ефективно ниво? Целта на затворите не е да "поправя" човека. Затворът е място за хора, които не са удобни за системата, за да може тия във системата да се изживяват като добри и съвестни, докато всъщност вършат същото като "лошите", поради същите мотиви, само че на тяхното си ниво, доколкото им позволява страха от социална изолация. А лошите са там, скрити, наказани, далеч от тях - те са израз и образ на всичко онова, което невротипичния човек мрази и отрича, и иска да скрие от себе си, защото само така масовия човек може да "оцелее" поставен в изискванията на социалната действителност, където е принуден да крие мотивите си и да дава оправдание за всяко свое действие. Отделно публичните порицания и наказания винаги са били най-добри помошници за сплотяване на колектива, особенно за големи групи от хора (села, градове, народи), и особенно ако групата преминава през стресови периоди, както е било в средновековието. Затова и тогава съвсем не са се притеснявали публично да горят, колят, бесят и т.н. "неудобни" хора. Случва се и днес в много страни. В западния свят се е омекотило и е приело малко по-непосредствен характер, но причината отново е същата. Това е естествена защитна реакция на колективния организъм, защото така у всеки градивен елемент на тоя организъм(т.е. у всеки човек) се създава чувството, илюзията за сигурност и справедливост, за отдаване на всекиму дължимото, което е и основна предпоставка за всеки тип кооперативно взаимодействие и фундамент на социалния тип личност. Заради това и основния катализатор на социалните процеси са личните процеси. Нуждата от сигурност в личния живот се проектира на обществено равнище. Необходимостта за решение на личните проблеми намира естествен отдушник в идеите за възтържествуване на социална справедливост и благо.
Когато имаш биологичен вид с толкова голям спектър на поведение, да не говорим за психика, ясно е че има много противоречия. Все пак основните нужди и оттам съгласия и позиции на голям процент от колектива съвпадат, което е достатъчна основа за изграждането на някакъв тип общественост. Но само до определен тип. Та това мисля че е причината, обществото никога да не израстне отвъд този тип общественост. В контекста на социалното взаимодействие това е невъзможно.