След като прочетох един куп безполезна литература ;д, реших в крайна сметка просто да се впусна в дискусията. Разбира се всяко четиво с определена опознавателна стойност има своята полза. Това което аз постигнах беше, че се обърках доста ;д, но все пак получих/затвърдих насоки. Има очевидни пробойни в тезата ми, защото за да се достигне до нейният климакс, ще трябва да се премине през драстични промени - разрушаване и изграждане наново на колоните, на които се градят разбиранията ни за развитието на идивида, обществото, взаимодействията вътре в него, за да се достигне действително до един утопичен строй (както се отбеляза). Тук отварям една скоба, за да дам кредит на ДокторСатан, защото благодарение на неговите идеи (част от които припознах), достигнах до изводи, които преди не съм успявал да стигна.

Не го смятам за непостижимо в никакъв случай, нужна е много воля и достигане на консенсус. Когато достатъчно хора гледат в една посока, тогава всичко е възможно. И тук идва едно (от многото) противоречие, защото говорим за индивидуално съзряване на личността, но за да се случи това, трябва да се поставят някакви параметри все пак. Тук ще възникне справедливата забележка, че параметрите са ограничаващ фактор за личностното самоосъзнаване. Но това, че сегашните не са добри, не означава, че други няма да бъдат.

Моята идея е рационализма да бъде въведен като основно положение и обществото ни да бъде изградено изцяло с неговите инструменти. В сегашната система много от концепциите ни се крепят на емоционални основи. А познанието не се базира на емоции и чувства, а на факти, обективен анализ и емпирични доказателства. Ще дам един елементарен пример, за това как трябва да се случват нещата според мен. Взимаме понятието "емпатия". Какво е емпатията? Емпатията е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Емпатията се взима като основен фактор за ненасилие между хората. Колкото по-голям емпат е човек, толкова по-малка е вероятността той да нарани друг, и обратното. И тук според мен трябва да се възприеме един доста по-стабилен фактор, защото емпатията е индивидуална променлива, на която не може да се въздейства. Мотивацията ни да не нараняваме, трябва да бъде основана на разумни доводи, като например да не отнемаме никому правото на идивидуално развитие и осъзнаване, което пък от своя страна да бъде издигнато до висша ценност.

Стана доста объркващо и ще спра дотук ;д, надявам се доводите ми да са достигнали до вас. Не се изразявам особено научно, но смятам, че го правя по един логичен начин ;д.