ivaaaaaaaaa

[Ivaaaaa]

Ще бълвам клишета, но кво пък, клишетата неслучайно са нещо като утвърдила се във времето максима. Моят личен смисъл е в това да бъда щастлива. Това включва преодоляването и вграждането на някои черти от характера, които ме спъват. Например импулсивността, решимостта, страхливостта, смелостта и тн. макар че смелите са глупави. Е, и страхливите не са по-умни, ако беше така, щях да съм гении. Да се върнем на смисъла. За да съм щастлива, трябва да знам какво ме кара да се чувствам така. Тези неща се броят на пръстите на едната ми ръка, като за някои дори не съм толкова сигурна. На първо място – биатлон и зимни спортове като цяло. Винаги съм мечтала това да бъде животът ми /спортът – работа; съотборниците – второ семейство; успехите – петият или там който е освен основните оргазми оргазъм; някой готин спортист – гадженце.. и тн/. И кво, твърде дърта съм за това. Другото нещо – сексът. Тук няа кво да коментирам. Ии май е това. А, може би четкането на егото и разни случки с непознати, каквито често ми се случват. Сякаш съм магнит за такива ;д. Никога няма да забравя как един чужденец ме заговори в метрото да го упътя и след като ми направи няколко невинни комплимента ме покани да излезем да пием нещо /беше вечер/, при което аз отказах, той ме пита за следващата вечер и аз пак измислих някакво оправдание и си тръгнах недавайки му възможност да продължим с каквото и да е. Все още се питам какво ли щеше да стане, ако бях приела. Може би отхвърлих ЩАСТИЕТО, ахах. Никога не съм правила спонтанни неща. Ъх, пак се отклоних. Имаше един комерсиален, банален, кифленски цитат, който не помня с точност, но нещо то сорта на: Животът не се отмерва по броя на вдишанията, а по моментите, които са те оставяли без дъх. Не искам да пропилея времето си. Неведнъж съм казвала, че вярвам, че животът е тук и сега и никога няма да имам втори шанс /е, освен ако не се преродя, но съм влюбена в сегашното ми аз/. Искам да преживея такива моменти. Да спра да се страхувам. Винаги съм искала да плавам, но имам фобия от много вода. Искам да скоча с парашут или бънджи, но всеки път като минавам през Витиня ми се свива сърчицето.
Къв е смисъла? Не знам, честно казано. Питаш ме в такъв период, в който само съществувам. Битувам в сивото си ежедневие и се опитвам да мисля по-малко за това как пропилявам най-продуктивните си години в учене на нещо само, за да угодя на нашите, преструване на добро и усмихнато момиче пред приятелите иии.. влюбена. Сега като се чета се сещам, че съм като в онази реклама, май за някакъв кредит, в която се казва: ‘За всички, които имитират нещо си само, защото така трябва’. Нз какво точно беше, но схвана смисъла. От толкова отдавна не съм изпитвала някакви чувства, че се страхувам, че постепенно губя способностите си да бъда щастлива или дори да страдам. Понякога имам усещането, че не съм на мястото си и че съм създадена за нещо повече /ахаха/, което е тъпо, защото не вярвам в карми, съдби и нз си кво. Съдбата си я определяме ние с всяко едно действие или бездействие. От нас зависи дали ще сме юристи или лекари, родители или кариеристи, бедни или богати, ахах. Има безброй много проекции на бъдещето ни. Пак са увлякох. Спирам . А какъв е твоят смисъл? : )

Корб, ако питаш за естествения цвят – не точно.

[anonymous908491]

Корб, ако питаш за естествения цвят – не точно.

Русичко, ако трябва да сме точни.

[Corb1225]

Корб, ако питаш за естествения цвят – не точно.

А сегашният? Бих ти казал и защо питам, ама е малко крийпи и ме е срам .

[Lilanda]

А сегашният? Бих ти казал и защо питам, ама е малко крийпи и ме е срам .

Крийпър.

[Corb1225]

;/

[Lilanda]

;/

Тъжната истина.

[pe6oskeiborda]

уоу крийпър казано от лиланда е силна дума тя по принцип толерира такива неща

Ще бълвам клишета, но кво пък, клишетата неслучайно са нещо като утвърдила се във времето максима. Моят личен смисъл е в това да бъда щастлива. Това включва преодоляването и вграждането на някои черти от характера, които ме спъват. Например импулсивността, решимостта, страхливостта, смелостта и тн. макар че смелите са глупави. Е, и страхливите не са по-умни, ако беше така, щях да съм гении. Да се върнем на смисъла. За да съм щастлива, трябва да знам какво ме кара да се чувствам така. Тези неща се броят на пръстите на едната ми ръка, като за някои дори не съм толкова сигурна. На първо място – биатлон и зимни спортове като цяло. Винаги съм мечтала това да бъде животът ми /спортът – работа; съотборниците – второ семейство; успехите – петият или там който е освен основните оргазми оргазъм; някой готин спортист – гадженце.. и тн/. И кво, твърде дърта съм за това. Другото нещо – сексът. Тук няа кво да коментирам. Ии май е това. А, може би четкането на егото и разни случки с непознати, каквито често ми се случват. Сякаш съм магнит за такива ;д. Никога няма да забравя как един чужденец ме заговори в метрото да го упътя и след като ми направи няколко невинни комплимента ме покани да излезем да пием нещо /беше вечер/, при което аз отказах, той ме пита за следващата вечер и аз пак измислих някакво оправдание и си тръгнах недавайки му възможност да продължим с каквото и да е. Все още се питам какво ли щеше да стане, ако бях приела. Може би отхвърлих ЩАСТИЕТО, ахах. Никога не съм правила спонтанни неща. Ъх, пак се отклоних. Имаше един комерсиален, банален, кифленски цитат, който не помня с точност, но нещо то сорта на: Животът не се отмерва по броя на вдишанията, а по моментите, които са те оставяли без дъх. Не искам да пропилея времето си. Неведнъж съм казвала, че вярвам, че животът е тук и сега и никога няма да имам втори шанс /е, освен ако не се преродя, но съм влюбена в сегашното ми аз/. Искам да преживея такива моменти. Да спра да се страхувам. Винаги съм искала да плавам, но имам фобия от много вода. Искам да скоча с парашут или бънджи, но всеки път като минавам през Витиня ми се свива сърчицето.
Къв е смисъла? Не знам, честно казано. Питаш ме в такъв период, в който само съществувам. Битувам в сивото си ежедневие и се опитвам да мисля по-малко за това как пропилявам най-продуктивните си години в учене на нещо само, за да угодя на нашите, преструване на добро и усмихнато момиче пред приятелите иии.. влюбена. Сега като се чета се сещам, че съм като в онази реклама, май за някакъв кредит, в която се казва: ‘За всички, които имитират нещо си само, защото така трябва’. Нз какво точно беше, но схвана смисъла. От толкова отдавна не съм изпитвала някакви чувства, че се страхувам, че постепенно губя способностите си да бъда щастлива или дори да страдам. Понякога имам усещането, че не съм на мястото си и че съм създадена за нещо повече /ахаха/, което е тъпо, защото не вярвам в карми, съдби и нз си кво. Съдбата си я определяме ние с всяко едно действие или бездействие. От нас зависи дали ще сме юристи или лекари, родители или кариеристи, бедни или богати, ахах. Има безброй много проекции на бъдещето ни. Пак са увлякох. Спирам . А какъв е твоят смисъл? : )

Корб, ако питаш за естествения цвят – не точно.

много умно ! съгласен съм с повечето неща и аз така мисля
даже имам история подобна на твоята една от приятелките ми беше циганка и искаше да се оженим и да имаме деца а едвам бяхме на 18 и аз не исках и така накрая живота ни раздели но все още се чудя какво щеше да стане ако бяхме тя е много прекрасен човек
някои по повърхностни хора биха забелязали че е циганка но същите хора биха видели и че е богата и това би ги сложило в сериозна дилема но аз съм отвъд тези неща

[Lilanda]

уоу крийпър казано от лиланда е силна дума тя по принцип толерира такива неща

Защо ме издаде? *изсъсква*

[ReguL]

А какъв е твоят смисъл? : )

може би самата игра на живота
но имах в предвид живота като цяло
какъв е смисъла на играта?

[Ivaaaaa]

може би самата игра на живота
но имах в предвид живота като цяло
какъв е смисъла на играта?

задаваш ми въпроси, чийто отговори не знам и вероятно никога няма да разбера и това ме дразни :д. аз на моя живот не мога да придам смисъл, ти ме караш да мъдря като цяло. оня пич от filth казва, че се страхуваме от живота и че той също се страхува, просто не дава на другите да го видят. и намирам някаква логика в тях. реално, животът ни не е нещо важно. дори някои е по-добре да не живеят. оф, да не се отклонявам. времето съществува само в нашите представи. в една книга го сравняват с аритметиката - щом вече знаем системата, знаем че всеки въпрос в числа вече има отговор. принципът на аритметиката вече знае корен кубичен на шест, но на нас самите ще ни отнеме това, което наричаме „време“ - няколко секунди - за да открием отговора, който винаги си е съществувал. та, реално е просто едно раждане, съществуване и смърт. не мисля, че има универсален смисъл за всички ни. както казах - по-скоро е индивидуален. всички сме вплетени в едни непрекъснати нишки. ние сме изразът на живота, а това което правим - смисълът му. играта, ако правилно съм разбрала значението й е просто начин да се разсеем и да направим съществуването си по-поносимо.