Беше уникална и разбира се аз бях малко 'натъжена от радост' от това че я виждам като принцеса. Разбира се имаше и много хубави емоции,но на моменти едвам сдържах сълзите си. Да,това е напълно нормално,но и днес като си помисля и като си спомня за завчера (абитуриенската и) се натъжавам много и дори понякога започвам да плача. Донякъде се примирявам с това,но повече ме притеснява това че много често мисля за смъртта,мисля че нещо лошо да се случи на близките ми и си провалям настроението. През повечето време от деня,особено като съм си в нас,просто се чувствам тъжна и понякога си поплаквам. Напоследък сънувам много кошмари. Вечер ,когато си лягам и едвам сдържам очите си отворени, в момента в който ги затворя започвам да сънувам кошмари ,от които се стряскям много и веднага се събуждам със сърцебиене. И най-гадното е,че в момента, в който отворя очите си след кошмара и го затворя отново ,защото ми се спи ужасно много ,oтново сънувам някакъв кошмар. Това не ми се случва всяка вечер,но когато се случи сънувам по 6,7 кошмара един след друг... До скоро се храних нормално,дори се случваше много често да прекалявам, а сега има дни, в които дори не ям. Уморена съм през целия ден и често се случва трудно да сдържам очите си в час и т.н. Както казах притеснява ме най-многотова че често мисля негативно,натъжавам се лесно (понякога без причина) и през повечето време се чувствам така сякаш нищо няма смисъл. Дали това е някакъв вид депресия или е част от трудния период през пубертета. Моля ви дайте ми някакви съвети,защото всичко това е ужасно.