Цитирай Първоначално написано от ednagolqmataina Виж мнението
Преди също се е случвало да се скараме, но винаги още един час след караницата ние се сдобрявахме и всичко беше наред както преди да се скараме. И то тези караници винаги са били за пълни глупости- той ми крещи за всяка една моя грешка, а те моите грешки винаги са неволни и никога не са били с цел да го нараня или обидя, например за това че не съм оставила едно нещо тук, а там, че съм му нацапала нещо, винаги аз трябва да поемам вината, започват се едни обиди, че не мога нищо, че не ме бива. А ако реша да се защитя веднага се започва с "Млъквай ма" и чупене на вещи. Никога не иска да приеме с какво ме наранява, не иска да ме изслуша и всеки мой опит за разговор с него завършва с крещене за него, а за мен със сълзи и плач. Накрая ми казва, че аз съм виновна, защото не си мълча, а се опитвам да го успокоя.
Хубаво си прочети това, което си написала, дори няколко пъти си го прочети. Това отношение изобщо не бива да го приемаш. Не знам какво му обичаш на тоя човек, който се държи по тоя начин с теб. Не мисля, че има шанс да се оправи, просто трябва да събереш сили и да го зарежеш.