Августин

[DoctorSatan666]

Кажете нещо ново госпожице

Cringe thread confirmed



----------------------------
По темата, майната му на Августин и всички като него. Имах изпит днес по философия на Средновековието и Ренесанса, трябваше да изчета 500 страници за всевъзможните му светци, отци, епископи, владики и прочие малоумна сволоч, дето се е разписвала през този период, особенно в ранното Средновековие... И то едни и същи глупости - какви са им възгледите за Бог, света и човека, като повечето се преповтарят, с някви крайно несъществени разлики, което няма никакво значение, защото аргументите за всяко религиозно твърдение така или иначе са недоказуеми. Според двама Бог е субстанция, монада, неделим, вечен, бла бла бла, човека бил тяло и разумна душа, бла бла бла, ма видиш ли според единия душата не се намирала на конкретно място в тялото, пък според другия душата била в кръвта, и като ти изтече кръвта, ти изтича и душата. Бахти простотиите.


Едит: Григорий от Ниса и Майстер Екхарт са били пичове.

Едит2: Поне успях да си изясня следното. Въпросът с бог е че неговата дефиниция може да бъде безкрайно голяма, а оттам и възможността за еднакво вероятни спекулативни твърдения по отношение на тази дефиниция също е безкрайна. И всичко тръгва от съвсем простичкото внушение че зад битието стои демиург, под една или друга форма. Това е корена изобщо на всяка религиозност. Бог като невъзможна за дефиниране и оттам доказване същност е безкрайно поле за изява на човешкото въображение, където всичко има смисъл защото нищо няма смисъл. Бог е такъв образ, където всеки може да запълни празните полета както му е удобно и потребно. Точно затова е толкова фундаментален и масов.
Та значи, решава някъв свещенник да напише разни глупости за бог, след това идва друг, пише други глупости за бог, след години събори, препирни, отлъчвания и гонения, накрая по-убедителните глупости взимат превес и в зависимост от различията, има добър шанс първия свещенник и компания да ги изплющи църквата. След това идва друг свещенник, говори различни глупости и процеса се повтаря наново.Така религиозната парадигма се обогатява, усложнява и еволюира - в следствие на динамиката в индивидуалните и колективни изисквания и необходимости.