Августин

[defender]

Едит2: Поне успях да си изясня следното. Въпросът с бог е че неговата дефиниция може да бъде безкрайно голяма, а оттам и възможността за еднакво вероятни спекулативни твърдения по отношение на тази дефиниция също е безкрайна. И всичко тръгва от съвсем простичкото внушение че зад битието стои демиург, под една или друга форма. Това е корена изобщо на всяка религиозност. Бог като невъзможна за дефиниране и оттам доказване същност е безкрайно поле за изява на човешкото въображение, където всичко има смисъл защото нищо няма смисъл. Бог е такъв образ, където всеки може да запълни празните полета както му е удобно и потребно. Точно затова е толкова фундаментален и масов.
Та значи, решава някъв свещенник да напише разни глупости за бог, след това идва друг, пише други глупости за бог, след години събори, препирни, отлъчвания и гонения, накрая по-убедителните глупости взимат превес и в зависимост от различията, има добър шанс първия свещенник и компания да ги изплющи църквата. След това идва друг свещенник, говори различни глупости и процеса се повтаря наново.Така религиозната парадигма се обогатява, усложнява и еволюира - в следствие на динамиката в индивидуалните и колективни изисквания и необходимости.

Може да знаем за Бог толкова колкото Бог е разкрил чрез Словото за Себе Си, по достъпен за нас начин, това са границите - например ние знаем, че Той е недостижим, но това не значи, че трябва да си фантазираме за Него повече от това, което ни е разкрил за Себе Си.


ПП: Защото тогава по нищо няма да се различаваме от тебе, безбариерна браточке.