не ми дават нищо

[deska_is]

Здравейте . На 16 съм , а родителите ми се държат все едно съм още онова дете на 9 години ;д .. Не могат да разберат , че и аз се нуждая от лично пространство и искам да излизам с приятели , да имам компания и да се забавлявам с тях . Когато аз си лягам , приятелите ми тогава излизат . А ако се опитам да им обясня как се чувствам или се правят , че не ме чуват или ми казват , че съм прекалено малка , за да повдигам тази тема и че не искали да ставам като другите деца. Винаги искат да съм с отличен успех и не могат да проумеят , че не мога да съм перфектната дъщеря от техните представи . Постоянно плануват бъдещето ми , без да ме питат какво искам аз и дали одобрявам решението им.Все едно водя живот на пенсионерка .... :х Като съм на даскало , постоянно слушам как съучениците ми разказват къде са ходили , как са прекарали .. а аз стоя отстрани и ги гледам. Става ми адски кофти .. Знам , че няма какво да се направи по въпроса освен да говоря с тях .. но какво да им кажа като не полагат никакво усилие да ме разбераат ?

[Tonitooo]

Нищо не изпускаш ,повярвай ми за твое добро е ,ти ще си много по-добре от твойте така наречени приятели ,но бъдещето си го планувай ти! Успех.

[deska_is]

Да ,но все пак е малко гадно!!

[Natalie16]

Можеш да започнеш да ги заплашваш, че ако не те слушат ще пропушиш трева или... не знам. Но според мен най-доброто което можеш да направиш е да им теглиш една майна и да си правиш каквото си искаш.

[Blab]

използвай времето си, за да развиваш знанията и уменията си; то е най-ценният ти ресурс. всичко ще можеш да опиташ, сега се възползвай от ситуацията и превърни ограниченията в свое преимущество;

[102thedream]

пф
някои неща точно на 16 трябва да се усетят

[anonymous895156]

Можеш да започнеш да ги заплашваш, че ако не те слушат ще пропушиш трева или...

леле, каква заплаха
давай с хероин

използвай времето си, за да развиваш знанията и уменията си; то е най-ценният ти ресурс. всичко ще можеш да опиташ, сега се възползвай от ситуацията и превърни ограниченията в свое преимущество;

доста хитро, да, напълни си главата с непотребни многопрофилни "знания" от училище, за да може после да запишеш висшО някъде и да продължиш посредствения кръг на наемните работници, които са те изходили

[dreamwalker]

леле, каква заплаха
давай с хероин



доста хитро, да, напълни си главата с непотребни многопрофилни "знания" от училище, за да може после да запишеш висшО някъде и да продължиш посредствения кръг на наемните работници, които са те изходили

Димитър, как си?

[anonymous895156]

феодалствам напред-назад и се наслаждавам на отличните си гени, които ме правят нещо повече от всички

[deska_is]

OMG баси самочувствието вземи го намали малко
и темата не е отворена, за да се питате какво правите и как сте

[dreamwalker]

феодалствам напред-назад и се наслаждавам на отличните си гени, които ме правят нещо повече от всички

Браво на момчето.

[anonymous708973]

Можеш да започнеш да ги заплашваш, че ако не те слушат ще пропушиш трева или... не знам. Но според мен най-доброто което можеш да направиш е да им теглиш една майна и да си правиш каквото си искаш.

[per-dead]

Нищо не изпускаш ,повярвай ми за твое добро е ,ти ще си много по-добре от твойте така наречени приятели ,но бъдещето си го планувай ти! Успех.

Тез години няма да се върнат. Помня, когато един човек ми каза "сещаш ли се, къде ме пита "аз защо нямам такива спомени?", тези години са ти веднъж, не се връщат, трябва да си ги изживееш запомнящо." Ако прекалено плануваш бъдещето, ще изпуснеш настоящето. Не давай социалистически съвети на момичето. После ще съжалява, че е слушкала и няма да има какво да разкаже на своите деца като я питат какво интересно и се е случвало през тийн годините. Родителите са като кучетата - както си ги научиш. Трябва да имат респект към теб и да уважават собствените ти желания. Но това се отнася за по-зрелите тинейджъри с повечко акъл в главата.
Има вариант родителите на авторката да са преценили, че тя не може да взема сама правилни решения за себе си и това какво да прави, и за това да и налагат тяхното мнение.
От трета страна авторката може да е достатъчно зряла и да взема правилни решения, но родителите да са на принципа "щом съм те направил, задължително съм по-умен от теб". Знам ли.
Сега, авторке, понеже питаш как да процедираш... Ами, аз на 14 години така направих: спря да ми пука от наказания и такива глезотийки, и започнах да правя каквото си искам. На родителите ми им писна да тичат срещу течението и сега нямам проблеми. Но трябва да имаш нерви. Много нерви.
Успех ти желая, ако това решение на проблема ти те устройва.

[anonymous708973]

Eй, ама сте случили всички на мекушави родители, които позволяват 14-годишни пикли да им се катерят по главите...

[per-dead]

Пхаааахахахах, не те знам ти к'во разбираш под "катерене по глава", но аз нямам някакви спомени да съм създавала някакви проблеми на родителите си, когато съм била на 14, че и до сега. Просто си излизам, щъкам си, всички са щастливи. Ем майката не се тормози с къртачки по цял ден, ем аз не се тормозя да слушам за боК по цял ден. Не си пречим взаимно, този начин на живот ни устройва и двете. Слънце, теб ако са те държали изкъсо на тези години и евентуално не си ги изживяла както искаш, това не е мой проблем. Който както си го направи. Тея моралисти с тез възпитателни методи, далеч от мен.

[anonymous708973]

Начи, хем на вашите им е "писнало да тичат срещу течението", ти си си правила каквото искаш и "ти трябват мн нерви", хем "не си им създавала проблеми". Как става тоя номер?

[NomNomNom]

Per-dead, кажи сега, би ли се дала като пример за подражание на деца, питам те днес, ще те питам и след 5г.

[per-dead]

Начи, хем на вашите им е "писнало да тичат срещу течението", ти си си правила каквото искаш и "ти трябват мн нерви", хем "не си им създавала проблеми". Как става тоя номер?

Проблем им бях докато ме връзваха през врата. А на мен ми трябваха много нерви, защото бяха лееко консервативни.Сега са ме пуснали да правя каквото искам. Но това не означава, че правя разностранни простотии, с които да докарам проблеми на себе си и на родителите си (не са ме арестували, не са ми писали актове, не съм се прибирала вкъщи, носена от момчетата, не съм влизала в болницата поради сътворени простии). Знаят си ме къде ходя, какво правя, с кого съм и няма притеснения.

Per-dead, кажи сега, би ли се дала като пример за подражание на деца, питам те днес, ще те питам и след 5г.

Не. Никога не съм искала да бъда нечии пример за подражание. И не трябва да бъда. Просто съм различна и странна персона. Прекалено свободолюбива съм. Истинско слънчице съм, докато не ми бъдат наложени някакви ограничения (става дума за това къде ходя, какво правя, с кого съм). Както казва една моя приятелка "ти ми дай свобода и ми вярвай, че ще я използвам разумно".

[waazap]

Родителите ти искат най-доброто за теб. Да,гадно е,че ти искаш да прекарваш повече време навън с приятели,но се замисли дали вашите не се опитват да те предпазят от много лоши неща. Да знам, животът е кратък и се живее един път,но не ги упреквай за това,че те обичат и се опитват толкова усилено да те предпазят от 'злото'. Колкото до учението,след време ще си им благодарна,че не са те оставили да си правиш каквото искаш и без образование. Ще оцениш това,че са искали ти да бъдеш един преуспяващ човек,а не неграмотна жена,която не знае 'как да свърже двата края'. Иначе нищо не ти пречи да поговориш с тях относно излизането. Пробвай да ги убедиш да те пускат понякога, но се примири,че няма да е всяка вечер. Може да поговориш с тях и за оценките. Разбира се те знаят,че знанията с по-важни от оценките. Обясни им,че няма как да си перфектна по всеки училищен предмет. Поговори с тях,но спокойно. Не се ядосвай,не им повишавай тон. Според мен ще ги убедиш,малко трудно ,но ще успееш. Обясни им,че разбираш притеснението им,но и че имаш нужда от личен живот. Не забравяй,че колкото и голяма да си,техните грижи и притеснения за теб никога няма да изчезнат поради причината,че те обичат. Успех!

[ENI_F]

постепенно ще те пускат все по-често не бой се

[JustOneKid]

Идея-Говори с леля или чичо или роднина който те слуша!!!Накарай ги те да кажат на вашите че не може да очакват всичко от теб и да те контролират!УСПЕХ!Трябва да го направиш...Ако не приятни години контролирани, а и след 2 години ставаш на 18 ти си избираш дали да траеш 2 години или да говориш с тях... Инче им тегли майни
Виж какво има 3-4 поста над теб:http://www.teenproblem.net/forum/sho...BE%D0%BD%D0%B8

[Lv4e]

И моите са такива. Но аз знам. Ще дойде момент, когато ще съм на 18 ще кандидатствам, където искам(това е плюс да искат да учиш, защото после ще ти позволят да учиш навсякъде, ако имат възможности) и ще си имам собствен живот. Тогава ще отида на места, където съм искала винаги Сега си трая.