По принцип не обичам да споделям, ама ей сега се прибрах и още по пътя ми се прииска от упор да си излея всичко или почти сичко.. доколкото се сетя и квото ме мъчи (не ме мъчи, и аз не знам кво става).. И така.. днес не бях на работа.. окей, ама не бях щото снощи ме налегнаха мисли, за това как ше умрем, ала-бала портокала, как не сме вечни и т.н., та си зех почивен ден.... някво кофти ми беше снощи и днес ми дойде на акъла, че съм чувал някъде, че "Ходенето е живот", ем ей на... не вярвах, че е така до преди да ми се случи, та излезнах в 10, бях супер изморен, но проявих упоритост и ей до ся се разхождах, обиколих Южния парк 2 пъти и тука около нас навъртях бая километраж обикаляйки Перловската река, ако някой я знае, ако не я знаете - се тая... валя ме дъжд, оставих му се, потопих се в него така да се каже и се чувствах жив.... мислих много.. как преди бях спортна натура, почти нямаше спорт, който да не владея изключително добре.. Що ли не станах спортист, не знам, обяснявам си го с това, че не мога да се ограничавам до едно нещо, а искам разнообразие, още и още, другото. Сега от години не спортувам, не движа един вид.... и да искам (ИСКАМ МНОГО), няма с кой. Това ме насочва към темата "Приятели".. същото като спорта.. бил съм в безброй компании.. насищам се.... всички ме харесват, което още повече ме притеснява, че проблемът е в мен, не мога да се обвързвам може би, така да се каже.... всичко едва ли не зависи от мен и аз решавам, че тия хора повече не са ми интересни и прекратявам отношенията си с тях....Оф, се тая.. та.. предполагам, че нямам приятели.... Постоянно ме канят и викат на "Срещи на класа" и тем подобни мероприятия..... преди идваха да ме викат на крака на входната ми врата, да ми се молят да излизам с тях едва ли не.... аз отказвах многократно (не знам защо) и разбира се, всичко се промени.. спряха да ме търсят, загубихме контакти.... чувствам се сам, по принцип съм от хората, които нямат проблем с това да са сами, но вчера и днес са ме налегнали мрачни мисли.... Продължавам да препускам в мислите си... и така.. любовта... не знам кво е, дано да има нещо такова като по филмите, харесва ми. Искам и вярвам, че има. В момента имам сериозна приятелка, не съм го очаквал, по принцип не съм такъв човек, тя ме намери, всичко започна когато бях в подобен като сега период, не подобен, ами в Период.. или Цикъл ако щете...ХАх... бях решил, че ще си дам пауза в сексуален аспект.... нямал съм гаджета, поне според мен, според момичетата с които съм бил може и така да е било.. но пък и не съм възприемал жените като просто за секс.. въпреки, че имаше и такива, няма лошо, вярвам, че и те така са ме възприемали. Не знам що, но ми се иска да споделя, че съм красив според мен и хубав според околните, сигурно те са прави, ама кво да се прави... тва просто вметка.. продължавам да галопирам през мислите си... сегашната ми приятелка.. имаме труден момент.. нещо не се разбираме. Ще поправим тази несправедливост.. Хах. Бъденето (каква дума, трябва да я патентовам) във връзка ми се отразява странно, нещо като уплашен съм.. чувствам го, сякаш губя свободата си.... Отново да вметна без причина, че приятелката ми е изключително красиво същество, притежава комбинация, която не вярвах, че ще имам честта да познавам и за която тайно съм се надявал.. комбинацията, не жената. Не вярвам, че лош човек като мен.. не лош, ами недобър може би... ще случи на такова прекрасно създание и че дори то ще ме хареса. Комбинацията за която говоря е че моята любима е едновременно сладка като дете и изключително сексапилна като жена. Може би разнообразието в нея ме привлече толкова силно. Сексът. Секса или сексът се пише.. имам някъв спомен, че имаше изключение.......... та... сексът/секса е страхотен, космически, разнообразен, може и още, сигурен съм, че може и по-големи висоти да се достигнат, но като цяло се чувствам невероятно когато съм с нея, до нея, в нея. Чувствам отвътре, а не само отвън. Страхотна жена ей, мамка му. Ето, че споделянето ми даде резултат, чувствам се страхотно поднасяйки текстуално (и тази дума патентовам) чувствата си към приятелката ми. Дори забравих за началото на поста си.. се тая, и без тва не ми дреме. Край.