Много често си мисля какво ще стане с мен след като мама и тати починат и това ме измъчва ден след ден страх ме е от бъдещето.Трудно ми е да проумея че някой ден те няма да ги има до мен.Когато мисля за това винаги се разплаквам. Не мога да им кажа страх ме е как ще реагират като разберат ,че мисля за тикава неща.Съветвах се с най-добрата си приятелка и тя ми каза да не мисля за бъдещето, а да се радвам на момента когато съм с тях обаче не мога да спра да мисля за това настроението ми се срутва и винаги съм тъжна когато ми подаряват нещо аз не се радвам толкова колкото в моментите които провеждам един обикновен разговор с мама и с татко.Гледам другите деца когато получат подарък се радват толкова много ,а аз не мога искам ,но не мога аз знам че мама и татко са ми го купили от обич и са дали пари за него.Моля помогнете ми![]()
![]()
![]()
Последно редактирано от Viki112004 : 06-10-2015 на 20:10