Има тоооолкова много време до този за съжаление неизбежен момент,а ти отсега се притеснпваш и тормозиш..И аз съм имала такива моменти най-вече с баща ми,понеже се разбирам повече с него,но както казаха по-горе неизбежно е.Психиката ти сега е малко или много детска,незнам на колко си,но като пораснеш още малко ще ти е по-лесно да възприемеш че това са нормални неща от живота и просто те правят по-силен.Мъчно ще ти е,но вече ще си голяма и ще ти е по-лесно да се справиш с болката.Сега се наслаждавай на времето прекарано с тях и не му мисли !