Здравейте, казвам се Никол на 22 години от Разград. Имам следната дилема!! Когато бях 10 клас се запознах с едно момче, бяхме заедно 2 години. По обстоятелствата на живота ние се разделихме, нооо поддържахме контакти (пишехме си и чат-пат се виждахме) не често, но все пак беше нещо. След това аз си имах приятел, той приятелка и докато и двамата бяхме обвързани не се търсехме много, но приключи ли единия приключва и другия иии пак писаници излизаници докато не си намери той някоя и аз някой и пак отново.
В момента аз си имам приятел от година и половина, ноо както вече можете и сами да отгатнете и той си има... къде е проблема?? Знам, че по една или друга причина ние трябва да сме заедно. Пътя ту ни събира.. ту ни разделя.. Изпитание ли е?? Глупост ли е ?? Не знам!! Но мисля, че страшно много го обичам!! Не искам да нараня момчето с което съм, но нито мога да го целуна с желание, нито да правя секс с него с желание... (( Мислите са ми в бившия!! А моят приятел, да, внимателен е, обгрижва ме, мисли за мен, но... нещо ми липсва... От друга страна не искам и да наранявам и неговата сегашна приятелка. И честно казано не знам какво да правя. Знам, че и той ме обича, знам, че и той мисли за мен! Доста съм объркана... Има ли решение?? Не искам да излезе така, че от два стола да седна на земята, въпреки, че знам, че бившия няма да ме пренебрегне... ноо мъж е, от къде да знае човек какво ще му хрумне!!??!! Ииии тези който ще тръгнат да ме съдят, че не знам какво искам, еми ще им кажа само, че съм на път да завърша висшето си, живея самостоятелно и имам прекрасна работа с достатъчно голяма заплата и АЗ ЗНАМ КАКВО ИСКАМ, но всеки човек има моменти в който се колебае!?! Искам съвет а не упрек или ако е упрек да е нещо съществено!!! Благодаря предварително !!!