Ислям

[defender]

не съм чувал арабски хитове по дискотеките и мтв

[dreamwalker]

Ирен Бустаманте е приказна.

[dreamwalker]

[inewton]

Що се смееш? Благодарение на теб разбрах много неща за толерантността и не само.

[dreamwalker]

Що се смееш? Благодарение на теб разбрах много неща за толерантността и не само.

Радвам се.

[defender]

Председателят на турската Фондация за духовно и социално изграждане Нуредин Йълдъз каза, че "според исляма не съществува възрастово ограничение за брака и дори деца на 6 години могат да създадат семейство"


малката булка

[inewton]

деца на 6 години могат да създадат семейство"

Почти невъзможно е.

[dreamwalker]

Председателят на турската Фондация за духовно и социално изграждане Нуредин Йълдъз каза, че "според исляма не съществува възрастово ограничение за брака и дори деца на 6 години могат да създадат семейство"


малката булка

На колко си?

От любопитство питам.

[inewton]

На колко си?

От любопитство питам.

А ти?

Питам от научен интерес. Не е нужно да отговаряш ако не искаш.

[defender]

"О, Пророче, разрешихме ти за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от твоята десница
сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на
вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. "

пленнички, чичови и лелини дъщери, абе не се подбира много.

[golemiq_korab_minava]

освен да ми философстваш и паразитираш какво правиш?

[haritov]

освен да ми философстваш и паразитираш какво правиш?

раздава награди

[inewton]

А кой му иска наградите?

[DoctorSatan666]

освен да ми философстваш и паразитираш какво правиш?

Aх, много я обичам тая фраза "К'во ми философстваш?". Звучи ми като универсален апел към глупостта. Разбирам и защо я използваш - мислиш си че искам да отклоня въпроса с друг въпрос, но това съвсем не е така. Просто въпроса "Какво искам да постигна?" автоматично допуска че искам нещо да постигна, и още повече - че има изобщо такова нещо като "постигане". Да, постигане има, но само в рамките на определен контекст. В рамките на социалния контекст, "постигането" е просто един от многото митове. За тия дето живеят в социалния контекст т.е. в предварително нарисувана картинка за това какво е и какво трябва да бъде живота им, този въпрос може би има смисъл и верен отговор, но за мен е честно казано смешен - напомня ми как в детската градина ни питаха какви искаме да станем като порастнем. Въпросът с искането да станеш някакъв, което в по-късна възраст преминава във въпроса за постигане, следване на мечти и пр. филми, се състои в следното - всеки иска това, което му липсва; всеки търси, това което не му достига. Веднъж вживял се в ролята на "непостигнал", всеки предначертава за себе си пътя по който ще стане "постигнал" - и оттам нататък всеки може безкрайно да фантазира и проектира себе си, само и само да замаже, скрие и компенсира това, в което се е вживява сега (недостигнал, непълноценен и най-общо МАЛЪК). Тая фантазия е толкова детска по своя характер, но понеже е толкова присъща на социалния тип човек, тя става масово определяща и оттам се възприема като нещо естествено. А във всички случаи ролята на "достигащ", "постигащ" мечтите си, не е по-различна от ролите, в които всяко едно малко дете се изживява. Само че ролята на детето е наивна, спонтанна, свободна от твърда идентификация - тази година искаш да си супермен, другата година батман, и т.н. Обществото обаче прави всичко възможно да "канализира" тая ролевост и да даде валидност на едни или други роли. Някои от тях се дават автоматично, примерно ако си погледнеш личната карта, там пише "кой си". За други роли , определящо е взаимодействието ти с околните и това каква роля ще си избереш(ще ти изберат), тоест от каква роля имаш(имат) нужда - понеже (в) обществото има роля за всеки, дори и за тия дето съвсем не се вписват или не са в него. Ето дори и ролята на " философстващ" е една такава роля, с прикрепени към нея негативни емоционални пълнежи и отношения. Всъщност това което ми казваш с това "че ти философствам" е - "Спри да задълбаваш и ми дай някой заучен отговор, към който да проявя съгласие или несъгласие". А мен съвсем не ме интересуват заучени отговори; не ме интересува с кое искаш или не искаш да се съгласиш, или в коя роля искаш да ме впишеш, но знам че за да ме "разпознаеш" трябва неминуемо да го направиш, защото само така можеш да ме асоциираш с нещо вътрешно на самия теб. Но аз не съм там.

[inewton]

Докторе, що се мислиш за по- умен от другите?

[dreamwalker]

Докторе, що се мислиш за по- умен от другите?

Никъде не е писал такова нещо.

[inewton]

Никъде не е писал такова нещо.

Не буквално

[DoctorSatan666]

Докторе, що се мислиш за по- умен от другите?

И ето че пак в твои картинки ме рисуваш.... но боичките са си твои, драги, не мои. Явно не правиш разлика между това което съм написал, и това което ти си прочел. Последното съвсем не зависи от мен.

[defender]

Явно не правиш разлика между това което съм написал, и това което ти си прочел. Последното съвсем не зависи от мен.

А в същото време ти съдиш за него по това, което той е написал, толко лицемерно звучиш.

[inewton]

И ето че пак в твои картинки ме рисуваш.... но боичките са си твои, драги, не мои. Явно не правиш разлика между това което съм написал, и това което ти си прочел. Последното съвсем не зависи от мен.

Ами няма как да те нарусувам в твои картинки, както сам каза, не си в мен.

[defender]

Но аз не съм там.

Затова предлагам на кораба да не ти обръща внимание, защото дори и ти сам не може да си го обърнеш, а и не знаеш къде си и кой си.

Поне така разбирам от прочетеното.
Това състояние в психиатрията няма ли с име?

[golemiq_korab_minava]

Aх, много я обичам тая фраза "К'во ми философстваш?". Звучи ми като универсален апел към глупостта. Разбирам и защо я използваш - мислиш си че искам да отклоня въпроса с друг въпрос, но това съвсем не е така. Просто въпроса "Какво искам да постигна?" автоматично допуска че искам нещо да постигна, и още повече - че има изобщо такова нещо като "постигане". Да, постигане има, но само в рамките на определен контекст. В рамките на социалния контекст, "постигането" е просто един от многото митове. За тия дето живеят в социалния контекст т.е. в предварително нарисувана картинка за това какво е и какво трябва да бъде живота им, този въпрос може би има смисъл и верен отговор, но за мен е честно казано смешен - напомня ми как в детската градина ни питаха какви искаме да станем като порастнем. Въпросът с искането да станеш някакъв, което в по-късна възраст преминава във въпроса за постигане, следване на мечти и пр. филми, се състои в следното - всеки иска това, което му липсва; всеки търси, това което не му достига. Веднъж вживял се в ролята на "непостигнал", всеки предначертава за себе си пътя по който ще стане "постигнал" - и оттам нататък всеки може безкрайно да фантазира и проектира себе си, само и само да замаже, скрие и компенсира това, в което се е вживява сега (недостигнал, непълноценен и най-общо МАЛЪК). Тая фантазия е толкова детска по своя характер, но понеже е толкова присъща на социалния тип човек, тя става масово определяща и оттам се възприема като нещо естествено. А във всички случаи ролята на "достигащ", "постигащ" мечтите си, не е по-различна от ролите, в които всяко едно малко дете се изживява. Само че ролята на детето е наивна, спонтанна, свободна от твърда идентификация - тази година искаш да си супермен, другата година батман, и т.н. Обществото обаче прави всичко възможно да "канализира" тая ролевост и да даде валидност на едни или други роли. Някои от тях се дават автоматично, примерно ако си погледнеш личната карта, там пише "кой си". За други роли , определящо е взаимодействието ти с околните и това каква роля ще си избереш(ще ти изберат), тоест от каква роля имаш(имат) нужда - понеже (в) обществото има роля за всеки, дори и за тия дето съвсем не се вписват или не са в него. Ето дори и ролята на " философстващ" е една такава роля, с прикрепени към нея негативни емоционални пълнежи и отношения. Всъщност това което ми казваш с това "че ти философствам" е - "Спри да задълбаваш и ми дай някой заучен отговор, към който да проявя съгласие или несъгласие". А мен съвсем не ме интересуват заучени отговори; не ме интересува с кое искаш или не искаш да се съгласиш, или в коя роля искаш да ме впишеш, но знам че за да ме "разпознаеш" трябва неминуемо да го направиш, защото само така можеш да ме асоциираш с нещо вътрешно на самия теб. Но аз не съм там.

Какво правиш в живота освен да философстваш?
Няма човек, който да не си поставя цели, които да достига. Дали косвено или реално, в какъвто и да е смисъл, ти живееш и всеки ден мислиш. Ти също целиш развитие към нещо, бориш се с нещо и тнт.
Няма негативно във философстването, ти не разбра въпроса.

[DoctorSatan666]

Какво правиш в живота освен да философстваш?

Нищо, дори и това не правя (в смисъл че не го имам за "призвание") . И не, не се целя към нищо, не се боря с нищо. Ако все пак го правя, то е защото ми се налага в чисто практически план. Вътрешно това не определя нищо.

[inewton]

Нищо, дори и това не правя (в смисъл че не го имам за "призвание") . И не, не се целя към нищо, не се боря с нищо.

Искаш да кажеш, че нямаш цел в живота?

[haritov]

Aх, много я обичам тая фраза "К'во ми философстваш?". Звучи ми като универсален апел към глупостта. Разбирам и защо я използваш - мислиш си че искам да отклоня въпроса с друг въпрос, но това съвсем не е така. Просто въпроса "Какво искам да постигна?" автоматично допуска че искам нещо да постигна, и още повече - че има изобщо такова нещо като "постигане". Да, постигане има, но само в рамките на определен контекст. В рамките на социалния контекст, "постигането" е просто един от многото митове. За тия дето живеят в социалния контекст т.е. в предварително нарисувана картинка за това какво е и какво трябва да бъде живота им, този въпрос може би има смисъл и верен отговор, но за мен е честно казано смешен - напомня ми как в детската градина ни питаха какви искаме да станем като порастнем. Въпросът с искането да станеш някакъв, което в по-късна възраст преминава във въпроса за постигане, следване на мечти и пр. филми, се състои в следното - всеки иска това, което му липсва; всеки търси, това което не му достига. Веднъж вживял се в ролята на "непостигнал", всеки предначертава за себе си пътя по който ще стане "постигнал" - и оттам нататък всеки може безкрайно да фантазира и проектира себе си, само и само да замаже, скрие и компенсира това, в което се е вживява сега (недостигнал, непълноценен и най-общо МАЛЪК). Тая фантазия е толкова детска по своя характер, но понеже е толкова присъща на социалния тип човек, тя става масово определяща и оттам се възприема като нещо естествено. А във всички случаи ролята на "достигащ", "постигащ" мечтите си, не е по-различна от ролите, в които всяко едно малко дете се изживява. Само че ролята на детето е наивна, спонтанна, свободна от твърда идентификация - тази година искаш да си супермен, другата година батман, и т.н. Обществото обаче прави всичко възможно да "канализира" тая ролевост и да даде валидност на едни или други роли. Някои от тях се дават автоматично, примерно ако си погледнеш личната карта, там пише "кой си". За други роли , определящо е взаимодействието ти с околните и това каква роля ще си избереш(ще ти изберат), тоест от каква роля имаш(имат) нужда - понеже (в) обществото има роля за всеки, дори и за тия дето съвсем не се вписват или не са в него. Ето дори и ролята на " философстващ" е една такава роля, с прикрепени към нея негативни емоционални пълнежи и отношения. Всъщност това което ми казваш с това "че ти философствам" е - "Спри да задълбаваш и ми дай някой заучен отговор, към който да проявя съгласие или несъгласие". А мен съвсем не ме интересуват заучени отговори; не ме интересува с кое искаш или не искаш да се съгласиш, или в коя роля искаш да ме впишеш, но знам че за да ме "разпознаеш" трябва неминуемо да го направиш, защото само така можеш да ме асоциираш с нещо вътрешно на самия теб. Но аз не съм там.

очаквах да напишеш нещо смислено