Отговор в тема
Защо не вярвате в Бог? В какво вярвате?
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Ти свещенникът на форума ли си?
Не мога да отговоря на първия въпрос, но относно втория, мога да кажа, че вярвам в сметките си, когато ги получа и са адресирани лично до мен и в необходимостта да си ги платя, за да избегна други проблеми. Понякога не им вярвам и тогава може да възникне спор, но в повечето случаи трябва да се платят.
А ти в какво вярваш?
В единия, който е, и не е един.
А ти вярваш ли в Бог? Ако не, в какво или в кого вярваш?
В описанието ти(подписа), пишеш, че в Църквата живееш своята свобода. Църквата символ на твоят мисловен и не мисловен свят ли е?
Последно редактирано от BlacklaslalNigga : 01-08-2019 на 12:32
Аз съм православен. Но не е в това въпросът.
Интересно ми е защо невярващите не вярват. Хората, които позанвам (невярващи) са агностици. Те също са интересни, но по- любопитни са атеистите. Все още не разбирам как работи мозъка на атеиста и какво го кара да вярва, че всичко се заключва в материалното.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
В това е въпросът. Няма как да разбереш нещо, ако не желаеш да се оттървеш от собствените си предразсъдъци и суеверия.Първоначално написано от inewton
Може би защото им липсват обективни доказателства, за да вярват в нещо, нито пък са заставени да го правят със закон.
Агностиците са си баш вярващи в бог, но просто му дават друго име от това, което му дават традиционните религии. Накрато, вярват в "някава невидима сила", а А-гносисът се изявява в НЕзнание какво представлява нейната същност и вероятността никога да не се разбере.
Няма нищо сложно. Атеистът не вярва в съществуването на съзнание извън материята поради факта, че съществуването на съзнание е невъзможно без материален дом. С други думи, всичко произлиза от материята, а не обратното (бог = съзнание съществувало преди материята).
И дори да приемеш, че има бог, то тогава кой е създал самия него? Тогава, ако има бог 1, ще има бог 2, бог 3, бог 4 и т.н.... И така отново философията блокира и продължава да затъва надолу в блатото на цялата идеалистическа бъркотия.
Последно редактирано от TrollFactory : 01-08-2019 на 13:44
Всеки има предразсъдъци. Но това не пречи да се разберат определени неща.
По- скоро агносисът се изразява в незнание дали има "някаква невидима сила", но няма да споря за това.
И все пак емпирично е известно, че нещата се случват по позната схема причина-следствие-причина... Все трябва да има първопричина, от която е започнало всичко.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Философът Кант разделил един лист и написал от едната страна аргументи, че светът има начало, а от другата страна, че светът няма начало. И двата списъка изглеждали много убедително. Така Кант заключил, че човешкият разум изобщо не е сигурно средство за установяване на истината.
Така, че ако искате вярвайте в Бога, ако искате не вярвайте.
Просто атеистите да не се правят на много разумни и превъзхождащи вярващите, видиш ли. (Особено на въпроси от рода, какво става след смъртта.)
Последно редактирано от defender : 01-08-2019 на 14:33
Напротив, пречи. Ако си ултра религиозен няма как да те убедя в диаметрално противоположното. Ти ще кажеш, че съм обладан от дявола, за да твърдя нещата, които ти говоря.
Какво изобщо значи "изрязяване на незнание"? Агностикът винаги заема малоумната позиция да е "някъде по-средата", което автоматично значи, че вярва, че няма как бог да бъде изключен от картинката. Ако не вярваше, щеше да си е атеист.
Вече ти казах, че се влиза в едно безразборно повтаряне на тази верига и навлизаме в безкрайността й, която няма как да бъде понятна. Ако беше понятна, нямаше да е безкрайна. Ако бог беше понятен, нямаше да е безкраен и всесъществуващ. Приемаш, че има някакво изключително начало (непонятно за човешкия разум), ако искаш наречи го Бог, но е все едно дали ще вярваш или не. Самите религии допускат, че каквто и да стане, то е божествено проявление, част от божия промисъл и прочее и не дават отговор. Нито пък ще се намери някой, който да те остави доволен давайки ти цялата истина за света. Няма как да я намериш. От там насетне, ако искаш вярвай, че това ще стане след като умреш, ако искаш не вярвай в живот след смъртта... Без значение е за всеобщата картинка. Игра на думи, която може да ти отнеме цял живот да я разнищваш и пак няма да стигнеш до никъде, а в най-добрият случай ще се върнеш в началото като изходна позиция. Просто си живей живота, спазвай нормите на приличие, не убивай, не кради, старай се да не лъжеш за щяло и нещяло, уважавай хората и животните... Абе бъди добър човек, но не прави всички тези неща като средство (стълбичка) за отиване в рая. Забрави за ада и рая, примири се, че си тук веднъж и все пак осъзнай колко е важно да си изброените преди малко неща. Трябва да допуснеш, че животът ти е един единствен и е много важно как ще го изживееш. Заради себе си и другите, включително и онези, които ще дойдат много след като теб вече те няма.
Не - това е фейКЪТ на форума!
Не че няма други фейк-потребители, но този е фейк да друг фейк и има собствени фейкове.
Ако приемаш че Бог e всемогъщ, всезнаещ и безкраен/необхватен, то тогава Аристотелската логика на каузалност няма значение. Няма как ако Бог а безкраен и необхватен - във времето и пространството - да му скимне да тръгне да създаде себе си. Друга перспектива от която да го погледнеш е как знаеш определени истини и от къде, тоест "a priori или a posteriori. Ако е а priori то най-вероятно го знаеш заради собствени теоретични/интелектуални размишления. Тоест логика и дедукция. Ако е a posteriori то тогава знаеш дадена истина защото си я преживял емпирично. Бог не е емпирична истина. Но пък затова е идея която е заглоздена в интелекта. Дори и като идея - че Бог/Вселената е безкрайна и необхватна - трябва да се запиташ от къде идва тази идея. Част от интелекта ли е или е вградена в него? Ако е част от интелекта тогава самата природа на едно такова същество като бог го предразполага да съществува. Едно финитно същество няма как да създаде идеята за бог, защото не би разбрал безкрайната доброта на бог и защото никой няма пълно формирана концепция за 'безкрайността', но едно такова същество което има неограничен потенциал и способности, може, да речем, да зъдаде човек. Един вид нива на реалност. Безкрайното е по-обективно/("representational reality") реално от финитното като идея защото има неограничен потенциал но пък има малка или нулева формална реалност защото колко пъти си се срещал с идеята за бог или самия него на по кафе заедно? Медитациите на Декарт са доста интересни от тази гледан точка.
Идеята за някакво същество, което не е нито направено от материя, нито енергия, и че някак си съществува извън време и пространство, докато все още някак си има способността да взаимодейства с материята и енергията, също е напълно нелепо, тъй като противоречи на всичко което някога сме наблюдавали. Никога не сме наблюдавали какъвто и да е интелект, който би могъл да съществува без да е свързан с материята и енергията, нито пък някога сме наблюдавали нещо, което може да се каже че съществува "извън" времето или пространството. Доколкото можем да кажем, подобно същество не изглежда възможно и следователно вероятно не съществува.
1. Каквото съществува, тогава има и причина.
2. Вселената започва да съществува.
3. Следователно, Вселената има причина.
а) Не е възможно да се докаже причинно-следствената връзка. "Certainty is only a reduction of possibility." Виждам движение на чук и виждам движение на пирон. Но е невъзможно да се докаже, че чукът кара пирона да се движи. С други думи, не е възможно да се докаже причинно-следствената връзка с абсолютна сигурност. И без причинно-следствена връзка, космологичният аргумент се срива, тъй като приема причинност.
б) Друг проблем е, че предположение 1 не може да бъде доказано. Всичко, което може да се каже, е "доколкото знам", каквото и да започне да съществува, има причина. Ако някой не е всезнаещ, човек не може да знае че предпоставка 1 е вярна. Но без предпоставка 1 аргументът се разпада.
в) Вселената започна да съществува. Отново… не е възможно да се докаже това с абсолютна сигурност. От гледна точка на законите на термодинамиката е недостатъчно, тъй като човек може да не знае дали има друг закон с който не сме запознати все още. Отново, без да знаем това с абсолютна сигурност, предпоставка 2 не може да бъде вярна.
г)Космологичният аргумент, дори ако е логично ок, все пак заключава че Вселената има причина. Не ни казва каква е причината. Нелогично е да прескачаш от „има причина” към „Бог”. Изводът, че Вселената е причинена от Бога, не е извод, който може да се извлече от предпоставката.
Истината е че Вярващия и Агносисът не са толкова различни. При единия вярата е активна, при другия пасивна. Но нито един от двамата няма конкретно и категорично чисто познание за истината. Агносисът е като политическите анализатори, предлага само мнения. Атеиста не е по-добре от другите двама от гледна точка на истината но неговата гледна точка не стартира с Бог, нито пък свършва със всевишно същество.
Последно редактирано от Zlennox : 01-08-2019 на 18:33
His lack of education is more than compensated for by his keenly developed moral bankruptcy.
Дали вярвам, че има бог? Да, вярвам! И един ден като се срещна с него, дано да се е подготвил с достатъчно много вазелин, защото жална му майка! Ето това имам да кажа по повод твоя БОГ!!!
Мисля, че разбирам въпросът ти. Възможно е да имаме разминавания в разбиранията си, но от това се учим. :Д
Ти вече написа какво е агностицизъм. Действащата сила е незнанието, но признанието, за невидима сила. Атеистът отхвърля/няма вяра в съществуването на висши/финни енергии/духове.
В първия случай, след като знаят, че не знаят, защо не намерят начин как да го узнаят? От там, поне могат да започнат. Обаче, продължават да се въртят в кръг, и да се скриват под хоризонта.
А, вторият случай, са избрали да не вярват и отричат думата 'вярвам'. Поели са изцяло попътя на знанието.
Олицитворение на атеист - Шелдън Купър(The Big Bang Theory). :Д Един вярващ и един Шелдън Купър се срещат и започват разговор, за "големият зрив" според вярващия, и за големия зрив според Шелдън. След дългият типичен разговор м/д такива герои. Вярващия си мисли, че Шелдън не вярва. А, Шелдън си мисли, че вярващия не знае. Агностик и Шелдън се срещат по същия повод, може би този разговор, ще бъде продуктивен ефект?
Агностикът, е на мнението, че Шелдън не знае. Така и според Шелдън, за Агностика. Разликата между тях, е, че единият е отворен към възможностите(чрез математиката), че по висока реалност, е възможно да има.
Вярвам, тук, е твоята среда да откриеш отговора на въпроса си.
Но, защо Шелдън не допуска това, като възможност ? Думата "допускам", е полу-знание за нещо. Фрагментирано знание. Обаче, Шелдън желае цялият пай, парчето не му е достатъчно. Пък, той е свикнал да вижда резултатите пред себе си. под формата на необработена снимка на космоса от Хъбъл, формула, теорема, или емпирично доказателство. Изглежда, че на Шелдън му липсва метод, начин, интрумент да знае повече за черната материя. А, Бог, за Шелдън, е прекалено обширно понятие, когато дойде времето и е натрупал знание, ще си отговори на въпроса. Първо, е зает със съдържанието на черната материя, повече за Марс, повече за планети като нашата, как да стигне до там. И всичко с изцяло помоща на това, което може да изобрети.
Едно е сигурно, Шелдън, е избрал дългият и мъчителен път. Агностикът, е на прага, явно още не е почукал на вратата. А къде остава вярващия ?
П.П. Имам да довърша, но спокойно можеш да коментираш върху коментара.
Влизам във форума след няколко месеца отсъствие и какво да видя - inewton is back! :O
I'm too weird to live, but much too rare to die.
<3 Някои неща не се променят
А по темата,
За да вярваш в нещо по-висшо, трябва първо да осъзнаеш колко нищо не зависи от теб и колко малка диря ще оставиш след себе си, да разсъждаваш над смъртта. Хората ги е страх да мислят за тези неща.
А, за да го осъзнаеш това, не трябва ли първо да тръгнеш по пътя на знанието?
Само не съм съгласен с това, че нищо независи от теб. Обаче не знам как точно ти гледаш натова, и може просто да не те разбирам. Така, че какво имаш предвид?
Какво имаш предвид с второто?
Защо свързва въпроса с вярата, с разсъжденията над смъртта?
интересен пост
краят също е на място - и тримата са еднакво близо/далеч от истината
доста пораженческо мислене е, дори и да е вярно в някои случаи
Защо много от хората избягват да задават въпроси за съществуването си, както и за това отвъд него? Имала съм случаи, в които тъкмо да се отвори подобна тема и тя бива прекъсната с израза " живея тук и за момента ".
Може би защото е прекалено сложен въпрос. Няколко пъти в темата се каза колко е ограничен човека и това е вярно. Или както каза един от участниците по-горе, получава се един омагьосан кръг и не стигаме до никъде. Никой не може да даде ЕДИН конкретен отговор, който да е верен за всички, просто защото съзнанието на човека не може да се разгърне до толкова, че да успее да разбере някои неща (има теории, че може, но не е доказано). Така е устроен човека, да мисли и свързва всичко с материята. Просто няма да можем да стигнем до отговор, колкото и да си ги задаваме тези въпроси.
Ето, че въпросът е започнал да се отговаря. Наясно сме с някои от слабостите си и, че ще се въртим в омъгьосан кръг, докато не променим нещо в мисленето си/действията си. Вече се промени въпроса :Д
Ако човек мисли и свързва всичко с материята, то как ти и аз стигаме до тези мисли, за да си задаваме тези въпроси?
А, шамана, който се клани на луната и слънцето, "виждайки" в тях велик дух(божество). Така, че можем да стигнем до отговор, стига да не се оплакваме, защо не можем, а да го търсим. Понякога, задаването на въпроса по различен начин, дава от само себе си отговор.
Последно редактирано от BlacklaslalNigga : 01-15-2019 на 21:52
Не вярват поради много причини. А ако обърнем въпроса? Ти защо вярваш? На мен повечето от вярващите са ми споделяли, че просто имат нужда да вярват...
Аз вярвам по лични причини. Убедил съм се в съществуването на Бог по начин, който ме засяга. След това и по други начини, който поне аз смятам за логически издържани (апологетика). А съм избрал православието по исторически причини.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Би било интересно да споделиш. Така и така всичко е достатъчно анонимно, няма от какво да се притесняваш, но все пак едва ли ще разкажеш.
Никой не е длъжен да ти дава отчет защо вярва в Бог!
Това е нещо, което ти не можеш да разбереш, дори да ти бъде обяснено.
Теб като никой не те пита нищо не се бутай където не ти е работа, защото всички знаем после как се оплакваш на администрацията, че си бил обиден. Заяждаш се и после ревеш.
Аз също вярвам по някакъв начин, но не по традиционния. Православното християнство буди невяра в мен поради много причини. По-скоро съм детерминист.
Последно редактирано от Blubalu : 01-21-2019 на 07:35
Ще пиша където съм решил.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
