
Първоначално написано от
defender
хадиси Абу Дауд: „Пророкът видя една мъртва жена пред джамията си и попита молещите се кой я е убил. Един слепец се надигна и рече: „Аз. Тя е моя робиня, родила ми е две дечица, същински бисери. Вчера обаче тя обиди теб, божия пророк. Казах ѝ да спре да те обижда, но тя продължи. Не можах да издържа и я убих.” Мохамед отвърна: „С право се е проляла кръвта на тази жена”
ПП: Добре велики ислямски мислителю и истинен преводач на Корана, можеш ли да ни кажеш как се съчетава горната история където Мохамед одобрява и насърчава убийство за обида, да го съчетаеш със заповедта на Мохамед да не се убива и за ненасилие над неверници, както и да го съчетаеш и с това, че Аллах бил милостив.
Аз тук виждам само убийство одобрено от Мохамед, но не виждам нито, че Аллах е милостив, нито виждам спазване на заповедта да не се убива или пък за ненасилие над неверници както казвате вие, а убитата жена в случай е била неверник.