като солипсист мисля, че Вселената спира да съществува, и като материалист - че друга реалност освен тази няма; идеалистите са безнадеждни романтици
но реално погледнато - не знам
хората, които се мъчат да дадат категоричен отговор на този въпрос (всички) винаги се провалят, защото при тях е въпрос на вяра. а щом вярваш в нещо (независимо дали си догматичен атеист или християнин), значи си захвърлил целия си интелект и потенциал на боклука. и преди дефендито да ми е скочил с "ааа, ама и ти си тъп като нас, щом вярваш на очите си", ще му кажа, че съм нихилист
като се замислиш, наистина е смешно
(не)наличието на емпатия у някого няма отношение към религиозността му. всъщност и аз вече нямам такава, но по принуда спазвам Обществения договор, защото ако не го направя, ще се случи немислимото и Аз ще пострадам. пък и огледалните неврони и това хората да ми се възхищават не само заради гените ми са неща, които ми носят удоволствие. хората, които визираш, са били или последователи на догматични идеологии, или са били психично болни (щатът ще ги излекува), или са изпълнявали заповеди (робуване на авторитети и страх - патриархалното ви общество ги поддържа). не виждам голяма разлика между религиозен (фундаменталист) и (изпълняващ заповеди) нацист
а ако представата ти за добре работещо общество са овчедушни малоумни цигани и хора като тях... ти пожелавам да продължиш да си неразделна част от него