а представи си, че царят ми е казал да говоря един вид от негово име казвайки "ние", т.е. онова, което той би казал от неговата гледна точка, но аз и не съм имал претенции, че съм по-висок от другите, но преди всичко имах предвид най-вече моя брат по мисия когато използвах местоимението "ние"
Последно редактирано от npp : 08-05-2015 на 09:57
например, царят дава на своя вестоносец да съобщи/разгласи някаква вест на съседното царство започваща така "ние не искаме да воюваме срещу вас, не защото не можем, но защото предпочитаме да има мир"..., и вестоносецът отива и казва: "съобщение от нашия цар: ние не искаме да воюваме срещу вас, не защото не можем, но защото предпочитаме да има мир"...
Да ама например ако царството се казва Нппинчия, то там под ние се разбира "ние нппинчовците", а не "ние царете".
Това "ние" те обединява не по чест и власт с царя, а само по произход.
И това "ние" си позволява да го казва царя, а не вестоносецът. Вестоносецът сам не може да си позволи да каже "ние", като с това "ние" засвидетелства своите измишльотини като царски.
Последно редактирано от defender : 08-05-2015 на 10:26
ако примерно царят е написал със собствената си ръка такова съобщение до съседното царство посочвайки в него себе си и своите многобройни войски с лично местоимение от първо лице множествено число, и е казал на своя вестоносец да го прочете пред представителите на съседното царство, тогава кой си ти, че да казваш как Бог да постъпва и как/какво да говорят Неговите свидетели?!, не си ли ти супер наглият тип?!