Ислям

[defender]

Нямам представа за съвършен човек - самата идея непременно намеква за стремеж към съвършенство, стремежа пък намеква за необходимост и потребност, тоест намеква за комплекс за несъвършенност продуциращ обектна идеализация и идентификация която да компенсира несъвършенството. Или казано по-просто - само онзи които гласно или негласно се определя като несъвършен, изпитва потребност да изживява себе си или личности, предмети и идеи като съвършенни. Това е начина на несъвършения да се докосне до съвършенството, най-често чрез подражание(на съответните идеи, авторитети, или най-просто на определен тип поведение) или чрез идеализация и стремеж към притежаване на желани предмети. Принципът е общ и в двата случая. Тая игра е толкова детска и наивна, но понеже е масова и всички я играят, някакси е придобила вид на общозначима, общовалидна, общонеобходима действителност. И затова има култове и религии, идеологии и социално-политически доктрини, затова има различни стереотипи на поведение, с които големи групи хора се идентифицират - за всеки влак си има пътници, или има предлагане, защото има търсене. Тези неща съществуват защото има хора с потребност да вярват в тях, защото всяко едно от тях предлага нещо - от най-простите личностно значими изживявания (чувство за сигурност, значимост, принадлежност, надмощие, контрол и пр.), през обектната идеализация (притежаването на нещо ценно, в материален и сантиментален план) та чак до социално значимите изживявания (постигането на световен мир, равенство между хората, решение на икономически, политически и социални проблеми и т.н.). Сега се замисли, кой е събирателен образ на решението и удовлетворението на всичките тези "проблеми", които изброих ? Кои е онзи персонаж, които да резонира и симпатизира на толкова много хора с толкова различни потребности? Кой е израз на всичко онова, което хората не са и нямат, но се стремят да бъдат и притежават? Кой е онзи любящ баща създател, състрадателен, справедлив, истински, свещен, абсолютен, вечен, показващ верния път? Сети ли се?

Ми ставаме съвършени чрез изкуплението на Иисус, проблем.
Исус и нашия Бог, след смъртта ние вярваме, че остава само Бог, следователно остава само съвършенството чрез Него, всичко друго е някакво чалга съвършенство, твоето също. Демек колкото и тук, в този живот да си се правил на съвършен без Бог, след смъртта ще си просто чалгар па ако щеш и съвършен чалгар.

А ти нямаш ли потребнонстти и не следваш ли някаква религия или идеология - например като ти се приходи по малка нужда не следваш ли тогава идеологията на физическото си тяло, щеш нещеш и ходиш да се облекчиш.

Така, че защо само ние да сме следвали идеология?